Изгорени мостове [bg]

— Имат различни идентификационни кодове. За Западен Йоркшър и Брадфийлд.

— Някогашните ви колеги. Сигурно се чувствате странно.

Карол умишлено мина пред него, нямаше желание да издава чувствата си.

— Това е точно такъв случай, за какъвто биха изпратили мен, ако още работех в криминалната полиция — каза тя. — Усещането, че си само наблюдател, е… необичайно.

— Никъде не можеш да бъдеш в безопасност в наши дни — каза Никълъс. — Жена ми, брат ви и Луси, а ето, сега и това. Светът става по-малък, Карол. И това означава, че неприятните страни на живота нахлуват и по такива места, места, до които навремето най-ужасните крайности в човешкото поведение нямаха достъп.

— Грешите. Това не е някаква заразна болест, разпространила се до тук от големия град. Злото винаги е присъствало и тук, скрито зад красотата. Където и да се озовете, винаги ще откриете някой, който причинява нещо ужасно на друго човешко същество. Просто има среда, в която е по-лесно това да ти се размине. Можете да си затваряте очите, колкото искате, но зад вашата селска идилия злото къкри тайно и се просмуква във всички посоки.

Никълъс отметна глава и се разсмя.

— Господи, Карол, ще ме накарате да си помисля, че съм се озовал в „Сламеният човек“22. Вижте какво, не искате ли да слезем заедно и да закусим у дома? За да се убедите, че голямата къща не е някакъв мрачен и тайнствен замък отвъд хълма? Хайде, елате. Ще има пресни яйца и… — той измъкна от дълбокия си страничен джоб една хартиена торба и я размаха пред нея — пресни гъби. Набрах ги сега, докато се качвах по хълма. А също и прясно изпечен хляб от „Бентлис“, хлебарницата в селото — той изглеждаше оживен, поканата му видимо бе искрена. Ако пък имаше нещо съмнително в появата му на върха на хълма — било то свързано с нея или с идването на полицията, по-близкият контакт с него щеше да й даде възможност да измъкне нещо.

— Добре — каза тя с такъв тон, като че ли се съгласяваше да й направят колоноскопия. Лицето на Никълъс грейна като на малко момче, което има рожден ден. — Хайде, Флаш — кучето не изчака втора подкана. На Карол почти й се искаше и тя самата да може да реагира така спонтанно. Но тези дни бяха отдавна отминали за нея. Тя хвърли един последен поглед през рамо и тръгна надолу по хълма.

Нека други се грижат за правата на мъртвите.