Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Прах [bg]
Прах [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Прах [bg]

Электронная книга - «Прах [bg]». Краткое содержание книги:

Патриша Корнуел е една от най-продаваните из целия свят авторки на бестселъри, преведена на трийсет и шест езика в повече от 120 страни. Корнуел е основател на Института по криминология и медицина във Вирджиния, член-основател на Националната академия по криминология, член на Надзорния съвет на образователната програма по криминология в офиса на Главния съдебен лекар в Ню Йорк и член на Националния съвет на свързаната с Харвард болница „Маклийн“, където е адвокат на психиатричните проучвания. През 2008 г. Корнуел стана първата американска авторка, спечелила британската награда „Криминален трилър на годината“. През 2011 бе наградена с Медала на кавалера на Ордена на изкуствата и литературата от Министерството на културата в Париж. Сред последните й бестселъри са „Червена мъгла“, „Фронт“ и „Портрет на убиец — Джак Изкормвача — случаят е приключен“. Ранните й творби включват „Аутопсия“ — единственият роман, спечелил пет важни награди за криминални романи, и „Жестоко и необичайно“, който спечели британската награда „Златен кинжал“ през 1993 г. Самата доктор Кей Скарпета спечели награда „Шерлок“ през 1999 г. за най-добър детектив, създаден от американски автор. Главният съдебен лекар на Масачузетс, доктор Кей Скарпета тъкмо е приключила работа по едно от най-страшните масови убийства в историята на САЩ, когато е събудена в ранен час от детектив Пийт Марино. Труп, увит в необикновен плат, е бил открит в университетското градче на Масачузетския институт по технологии. Полицията подозира, че това е тялото на изчезналата компютърна инженерка Гейл Шиптън, видяна за последен път предишната вечер в модерен бар в Кеймбридж. Изглежда, жената е била убита само седмици преди да започне делото й за сто милиона срещу бившите й финансови мениджъри, и Скарпета се съмнява, че става дума за съвпадение. В „Прах“ Скарпета и колегите й са изправени срещу сила, много по-зловеща от обичайния сексуален престъпник, който влиза в определението „зрелищен убиец“. Убийството на Гейл Шиптън води дълбоко в мрачния свят на дизайнерски наркотици, технология за дистанционно управление, организирана престъпност и шокираща корупция на най-високи нива.
1 ... 77 78 79 80 81 82 83 84 85 ... 151
Перейти на страницу:

Хедър Удуърт, жена, трийсет и две годишна, Ситюейт, Масачузетс. Без реакция, в леглото. Възможно самоубийство със свръхдоза.

Старо фамилно име от Саут Шор, надраскано с химикалка. Млада жена, решила да сложи край на живота си в красивото крайбрежно градче. Проверявам какво още е пристигнало. Още пет случая в скенера и по стоманените маси в различни етапи на разсъбличане и дисекция. Злоупотреба с различни видове наркотици, инцидент при стрелба, скок от моста „Заким“, старица, починала сама в къщата си, и жертвата на катастрофата, за която чух. Поглеждам името и застивам.

Франц Шонберг, мъж, шейсет и три годишен, Кеймбридж, Масачузетс. Катастрофа.

Психиатърът, когото видях на снимките рано тази сутрин. Пациентката му се самоубива преди дни, скачайки от високо пред очите му. Може би заради това е шофирал в пияно състояние. Още една безсмислена трагедия. Още хора, загинали по начина, по който са живели.

— Ами лекарствата й? — питам погребалните агенти.

— В плик вътре в чувала — отговаря единият. — Празните шишета от нощното шкафче. Децата й били на гости с преспиване у майка й, слава богу. Малки хлапета. Най-голямото е на пет. Бащата бил убит на мотора си точно преди година. Намерила я съседка, на която трябвало да даде урок по музика. Не реагирала, когато съседката позвънила, а вратата била отворена. Станало точно в десет сутринта.

— Значи го е планирала грижливо — казвам, като плъзвам дневника през прозореца, за да дам възможност на Рон да вкара информацията в компютъра си и да програмира идентификационната гривна, която ще закачим на китката на мъртвата.

— Не е искала никой да си е у дома, когато се самоубива. Не е искала да нарани никого.

— Помисли пак — казвам. — Сега децата си нямат родители и вероятно ще мразят Коледа до края на живота си.

— Очевидно е била депресирана.

— Сигурна съм, че е била. Но сега още много други хора ще бъдат депресирани. Рон, би ли заключил това? — подавам му чантичката си.

— Да, госпожо. Шефе.

Той се навежда да вкара комбинацията и ми съобщава как стоят нещата в службата.

— Всичко е тихо. Новинарски ван мина бавно няколко пъти покрай фасадата.

— Поставете я на кантара на пода — моля погребалните агенти. — Рон, би ли уведомил Ръсти и Харълд, че е пристигнал нов случай? Тя трябва да бъде премерена и вкарана в хладилника, докато Ан се освободи, за да я сканира. Не съм сигурна кой лекар ще извърши аутопсията. Който е най-малко зает.

— Да, госпожо началник — кимва Рон, като прибира чантичката ми в сейфа и затръшва тежката метална врата. — Онази говорителка, която не харесваш, беше тук.

— Барбара Феърбанкс — обажда се Луси. — Тя снимаше пред сградата, когато пристигнах. Сигурно е хванала и джипа ми, докато чаках вратата да се отвори.

— Мотаеше се и отзад — добавя Рон. — Вероятно се е надявала да се пъхне вътре, преди вратата да се затвори. Направи го преди няколко седмици, а аз я заплаших, че ще помоля да я арестуват за незаконно проникване в чужд имот.

Бивше военно ченге, Рон е солиден като гранитна стена, има тъмни очи, които вечно се движат. Той излиза от офиса си и изчаква погребалните агенти да си тръгнат.

— Ще имаме нужда от носилката… — казва единият.

— Да, господине. Когато дойдете да приберете жената.

— По-късно днес — обещавам им.

* * *

През друга врата и надолу по рампата е залата за улики, открито пространство без прозорци, където учените са покрити от глава до пети в бели предпазни дрехи.

Те нагласят екипировката за цианоакрилатно опушване около зелен ягуар под синя палатка. Колата е изкривена и размазана, покривът е отлепен, дългият капак прилича на хармоника, прозорецът на шофьора е разбит и омазан със засъхнала кръв. Багажникът и смачканите врати са широко отворени. Ърни Копел е наведен към шофьорското място.

Той вдига глава към мен. Очите му са скрити зад оранжеви очила, алтернативен източник на светлина е поставен на близката количка. Ърни държи лампата в облечената си в ръкавица ръка и обработва колата, сякаш е свързана с убийство.

— Добро утро, радвам се да те видя обратно тук. Кофти вирус. И жена ми го пипна.

Бузите му са червени и кръгли, рамкирани от белия полиетилен, същия материал, използван за увиването на сгради, лодки и коли.

— Не го хващай и ти.

— Засега съм добре, слава богу. Видях какво е паркирано в халето. Страхотно возило си имаш — казва той на Луси. — Започнах да се оглеждам за купола с оръдието.

— Трябва да направиш специална поръчка за него — отвръща Луси.

— Ще ми отделиш ли една минута? — питам, като грабвам хартиени престилки и терлици от количката. — Очевидно това не е обикновена катастрофа. Доста си се потрудил.

1 ... 77 78 79 80 81 82 83 84 85 ... 151
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)