Честотата на Шуман [bg]

Уилсън мислено се замоли да не свалят очилата му.

-      Момчета, сигурен съм, че ще се разберем. Мога да ви платя повече.

Горе на терасата Хелена бе заинтригувана от насоката на разговора.

-      Съмнявам се - отвърна Диас. - Един милион са много пари.

Уилсън неочаквано изблъска единия от мъжете настрани, побягна и скочи от високата три метра площадка в дълбоката до колене вода. Четиримата мъже спокойно отидоха до ръба на площадката, докато Уилсън бъхтеше с всички сили, опитвайки се да стигне до ъгъла.

-      Свалете го - нареди Диас. - Внимателно.

Проехтя един-единствен изстрел и куршумът разкъса бедрото на Уилсън.

Хелена стисна револвера по-здраво.

Падналият във водата Уилсън притисна раната си с длан. Мускулът на бедрото му беше съсипан. Кръвта бликаше. Той трепереше от шок и болка. Всичко пред очите му се размазваше и отново се фокусираше, докато двама от мъжете го замъкнаха обратно при стъпалата на Каракол.

-      Съветвам те да не го правиш отново - предупреди го Диас.

Хелена слезе на пръсти по стълбите. Скри се непосредствено до входа, затвори очи и пое дълбоко дъх. После вдигна пистолета с две ръце, изскочи и извика:

-      Хвърлете оръжията! - Четиримата войници се обърнаха към нея. Никой не изглеждаше уплашен. - Казах да хвърлите шибаните оръжия! - отново извика тя, този път по-силно.

Диас хладнокръвно посочи пода и хората му без никакво колебание пуснаха оръжията си. Лицата им оставаха напълно безизразни. Бяха професионалисти, личеше им. Хелена приближи бързо, все така хванала пистолета с две ръце.

- Горе ръцете! - извика тя и изрита настрани първия пистолет. В същия миг единият от мъжете я подсече. Направи го толкова бързо, че Хелена така и не се усети. Падна тежко и си удари главата в земята.

Лейтенант Диас се изкиска тихо.

-      Тъпа жена. Да се опитва да застане между нас и един милион долара.

Наемниците избухнаха в смях.

Кръвта бликаше между пръстите на Уилсън.

-      Оставете я - изстена той. Хелена като че ли беше изгубила съзнание. Един от мъжете я обърна по гръб. Друг взе пистолета ѝ. - Оставете я - умолително повтори той. - Тя няма нищо общо.

-      Съблечете я - нареди Диас. - Вържете ръцете ѝ отзад.

Уилсън се надигна.

-      Казах, оставете я!

-      Може да се позабавляваме с нея, когато дойде на себе си - каза Диас.

Един от хората му грубо разтвори ризата на Хелена.

-      Правите сериозна грешка! - каза Уилсън, като полагаше сериозни усилия да се овладее. - Оставете я!

Друг редник приближи, изрита го в гърдите и му изкара въздуха.

-      Затваряй си устата! Сега тя е наша.

Уилсън с мъка се надигна на колене, като се мъчеше да си поеме дъх.

-      Искам да ви покажа нещо.

Никой не погледна към него; вниманието им беше насочено към Хелена, която тъкмо идваше на себе си. Двама войници с лекота разкъсаха ризата ѝ.

-      Рейнджърите са педерасти! - извика Уилсън. - Всички го знаят!

Лейтенантът и хората му се обърнаха едновременно и го изгледаха кръвнишки - точно това, което му трябваше.