Артър & Джордж [bg]

— Но аз не съм евреин — заяви упорито Джордж.

— Да, така е. Но ако бяхте от старите пушки — професионалист например — и смятахте, че в «Паркхърст» се живее по-леко, можеше тая година да ви освободят от «Портланд» като ревностен привърженик на англиканската църква, а когато полицията ви прибере пак, да решите, че сте евреин. Тогава щяха да ви пратят в «Паркхърст». Затова въведоха правилото, че не може да си сменяте религията, докато излежавате присъда. Иначе затворниците щяха да я сменят на всеки шест месеца просто за да се намират на работа.

— Равинът в «Паркхърст» сигурно не страда от липса на изненади.

Капеланът се позасмя.

— Странно как престъпният живот може да превърне човека в евреин.

Джордж откри, че в «Паркхърст» пращат не само евреите; инвалидите и кротките луди също попадаха там. В «Портланд» може и да беше забранено да си сменяш религията, но при физическо или умствено заболяване имаше шанс за прехвърляне. Разправяха, че някои затворници нарочно си нараняват краката с кирки или се преструват на побъркани — лаят като кучета или си скубят косата на кичури — с надеждата да сменят затвора. Вместо това повечето от тях попадаха в карцера и печелеха само няколко дни на хляб и вода.

«Портланд» има много здравословно географско разположение — писа Джордж на родителите си. — Въздухът е ободряващ и много полезен, а заболяванията са рядкост.“ Все едно, че пращаше картичка от Абъристуит. Но не лъжеше, а и все трябваше да им намери някаква утеха.

Скоро привикна с тясната килия и реши, че „Портланд“ е по-добро място от „Луис“. Формалностите бяха по-малко, нямаше го и идиотското правило за подстригване и бръснене на открито. Освен това тук не гледаха толкова строго на разговорите между затворниците. Храната също бе по-добра. Можеше да съобщи на родителите си, че всеки ден има различна вечеря и два вида супа. Хлябът беше пшеничен — „По-добър, отколкото в нашата фурна“, писа той не за да заобиколи цензурата или да залъже самия себе си, а съвсем искрено. Имаше също така зеленчуци и марули. Какаото беше превъзходно, но чаят слабичък. Все пак, ако човек не искаше чай, можеше да получи овесена каша и Джордж често се изненадваше, виждайки мнозина да настояват за долнопробен чай вместо за нещо по-хранително.