Обещанието на розата
- Автор: Джойс Бренда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антон Даскалов
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Обещанието на розата». Краткое содержание книги:
— Хм. Доколкото те познавам, ти би предпочел сам да се уединиш с дребосъчката.
Хенри изгледа брат си.
— Няма да откажа, ако имам тази възможност. А ако Де Уорън те окуражи поне малко, ти пък би скочил в леглото с него, нали, ваше величество?
Сега беше ред на Руфъс да се вбеси.
— Може би, когато беше момче, но сега мъж като него никак не ме привлича, никак — повтори грубо кралят. Обаче лъжеше и то не брат си, а себе си. Несподелената страст беше опасно нещо особено след толкова много години.
— Може би Стивън ще се чувства толкова задължен, че ще ти се отблагодари, както ти се иска — каза Хенри и тръгна, смеейки се, към вратата. — Но аз не мисля така, Уил. Не мисля така.
Той се поклони подигравателно и излезе.
Руфъс продължи да гледа мястото, където беше стоял брат му. Стискаше юмруци. Ако Хенри не беше толкова ценен съюзник по време на война и ако зад гърба му не стояха толкова много нормандски наемници, готови да скочат при първото повикване, той би го хвърлил в тъмницата и би запратил в морето ключа за нея. Понякога мразеше брат си толкова, че се изкушаваше да превърне намерението си в действителност. Но това би попречило на плановете му. Затова ще гледа да използва войските и коварството на брат си, като винаги внимава да е с една крачка пред него. Защото Руфъс разбираше брат си много по-добре, отколкото той си мислеше. Причината, поради която Хенри толкова се ядосваше на този брак, който изобщо не го засягаше, беше, че той ламтеше да се качи на трона на Англия. А това, разбира се, никога нямаше да стане.
Адел Бофор лежеше по корем на леглото си, непокрита с нищо. Ръцете й прегръщаха възглавницата. Носеше само къса тънка памучна долна риза. Беше сама в спалнята. Всички други дами бяха отишли да вечерят. Беше затворила очи, но не спеше. Дишането й беше неритмично.
Споменът за срещата й с Джефри де Уорън не излизаше от главата й. Решителността й нарастваше. Никога не беше жадувала така за някой мъж. През последните няколко дена той я избягваше. Преструваше се, че не я забелязва и че онзи следобед, който прекараха заедно и изпитаха такова блаженство, просто не го е имало. Но това се беше случило. И тя щеше да го има отново, и то скоро. Трябваше.
Тя изстена тихо и дрезгаво и сграбчи още по-здраво възглавницата. Тялото й пламна. Той бе тук, в Тауър. Дори сега беше при другите на долния етаж и вечеряше. Коляното на Адел се вдигна нагоре и се притисна в леглото. Задните й части се оголиха.
Адел си припомни всичко, което той й стори онзи следобед, както и всичко, което тя направи за него. Изстена тихо. Пламъкът на страстта обви крайниците й. Помисли си, че след тази любовна битка никога няма да намери друг мъж, който да я задоволява така.
Чу стъпки и замря. Те бяха тежки и мъжки. Спряха пред вратата на нейната спалня. Тя не отвори очи, но тялото й се загърчи още по-конвулсивно. Представи си, че Джефри влиза, прокарва ръце по гърба й и стиска задните й части, преди да я прониже с огромния си член.
Вратата се отвори без почукване. Адел стисна още по-здраво възглавницата. Знаеше, че той я гледа.
Мъжът затвори бавно вратата.
— Кой те е разпалил толкова, малка кучке?
Адел изохка. Това беше единственият отговор, на който беше способна. Не беше в състояние да понася повече тази мъка. Той се приближи.
— Кой? — попита мъжът и спря при крака на леглото й. — Кой те е накарал да се гърчиш сама в леглото? Трябвам ли ти, Адел?
— Моля те — прошепна тя. Мразеше от все сърце и себе си, и него.
Чу шума от събличане на дрехи.
— Моля те — прошепна тя.
Мъжът се засмя. Сламеникът се огъна от тежестта му, когато той коленичи между бедрата й. Ръцете му се плъзнаха по тях и спряха едва когато сграбчиха полукълбата на хълбоците й. Адел се сгърчи и изохка.
— Кой те докара до това състояние? — Той почваше да се ядосва. Стисна я силно и я накара да извика от болка. — Кой, по дяволите!
Адел разтвори краката си.
— Джефри де Уорън — промълви тя и изохка.
Той нададе вик и навлезе рязко в нея. Адел прехапа език, за да не изпищи. Мигновено получи невероятен пристъп на блажено удоволствие. Скоро след това той свърши и се отпусна върху нея.
Тя го блъсна настрана и скочи на крака. С един скок стигна до туниката си и я навлече. Погледна мъжа, който се беше проснал на леглото й.
— Махай се оттук!
Роджър Бофор седна лениво.
— Заключих вратата — усмивката му беше подигравателна. — Така ли ми благодариш, скъпа?
— Махай се — повтори тя сърдито. Отдавна го мразеше, защото именно той й беше разкрил колко е аморална.