Обещанието на розата
- Автор: Джойс Бренда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антон Даскалов
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Обещанието на розата». Краткое содержание книги:
— Ще се съгласиш ли доброволно да ми станеш жена?
Погледите им се кръстосаха. Въпреки че беше загубила доста сили, Мери усети прилив на желание в слабините си.
— Стивън — прошепна тя безсилно. В нея се надигнаха чувства, които бяха толкова силни, че пред очите й притъмня. Мери се слиса, когато разбра, че обича този мъж. А в следващия миг вече не се и учудваше.
— Да — каза тихо тя.
Очите му се разшириха от удивление. Наведе се и докосна нежно устните й със своите. А след това сякаш обезумя и престана да бъде нежен. Мери не я беше грижа. Тя го обичаше. Отвърна на целувката му.
Езиците им се преплетоха страстно. Мери притегли Стивън върху себе си. Изпадна във възторг, когато го усети до тялото си и видя как той реагира на недвусмислената й покана. Той беше смущаващо твърд и дълъг. Притискаше се плътно към бедрата й. Мери изскимтя. Едва не беше умряла. Сега беше обзета от неудържимото желание да го поеме дълбоко в себе си и да вика от екстаз, да поеме семето му и да му вдъхне живот. Нищо друго не беше имало някога такова значение за нея.
Стивън беше този, който сложи край на целувките им. Той вдигна глава. Дишаше тежко. Вдигнатите му вежди набръчкваха челото му. Лицето му беше помрачняло.
— Мери? Ако не се спрем незабавно…
— Не! — извика тя и се изви така, че щръкналият му връх да докосне леко горната част на бедрата й. — Не, милорд, ти спаси живота ми… сега позволи на мен да ти дам живот!
Стивън застина, но само за миг. След това се хвърли върху нея. Погали с ръце слабините й, замилва нежно пространството между бедрата й. Мери изстена от удоволствие и се замята задъхано под него.
Туниката й му пречеше. Мери изписка сърдито, вдигна полите си до кръста и притисна ръката на Стивън към влажната топлина на слабините си. Той се стресна. Очите му светнаха.
— За теб, милорд — прошепна Мери. Изпитваше неистово плътско желание и не съумяваше да се владее. — Само за теб, милорд.
Той изкрещя. След това навлезе дълбоко в нея. С това искаше не просто да проникне в нея, а да докаже, че я притежава.
Мери стенеше от възторг. Ридаеше от екстаз. Стивън възкликна, нахлувайки напред-назад в тялото й, милвайки я отново, и отново с внушителната си мъжественост, докато Мери не преживя втория си още по-мощен екстаз от предишния. Той извика рязко и конвулсивно влезе още по-дълбоко в нея. Учестеният неритмичен шум от биенето на сърцата им се смеси с тежкото им дишане.
Мери въздъхна.
— Харесва ми усмивката ти, госпожице — прошепна Стивън.
Мери се зачуди дали й личи, че е повалена от любовна лудост.
— Ще си живеем много добре двамата с теб — каза Стивън.
Тялото на Мери се стегна. Думите му й се сториха много резки. Прозвучаха й като предизвикателство, като обет. Тя седна и погледна тъмното му хубаво лице. Беше се навъсил така, сякаш не вярваше особено на думите си.
— Така ще бъде — прошепна Мери, но изведнъж се натъжи и уплаши. Спомни си с плашеща яснота за бездната на страшното минало, която зееше помежду им. То обхващаше по-дълъг период от няколкото седмици, които изтекоха, откакто той я залови. То се състоеше от безброй битки, в които бащите им бяха кръстосвали меч с най-кръвожадни намерения. А съвсем наскоро тя самата бе постъпила доста вероломно спрямо него. Сега Мери копнееше повече от всичко двамата да имат за в бъдеще отношения като тези отпреди малко. Да няма никакви задни мисли помежду им. Да бъдат напълно честни и откровени един с друг. Но историята и положението в момента искаха да разрушат всичко хубаво, което се бе появило между тях.
Този заговор не им вещаеше нищо хубаво, но беше твърде късно. Мери осъзна, че му е отдала сърцето си веднъж завинаги и то вече никога няма да й принадлежи отново. Любовта й беше нанесла съкрушителен удар. Но не само миналото и настоящето заговорничеха срещу тях. Мнозина алчни и безжалостни врагове също им мислеха злото. Дори ако той я обичаше, а тя почваше да вярва в това, какво общо бъдеще щяха да имат те?
Мери протегна ръка към него.
— Някой се опита да ме убие.
— Знам.
Но още преди думите му да заглъхнат, Мери потръпна при мисълта, че Адел Бофор е организирала покушението срещу нея. Никой друг не знаеше, че тя ще бъде на кея по това време на деня.
— Какво има?
Тя вдигна очи и го погледна стреснато.
— Милорд — прошепна тя ужасено, — само един човек знаеше за решението ми да избягам!
— Адел Бофор?
На нея й прилоша. Кимна безмълвно.
— Адел ти е помогнала да подготвиш бягството си, но не можем да бъдем сигурни, че тя стои и зад покушението срещу теб. В двора има много групировки, които са зле настроени срещу нас, Мери.