Обещанието на розата
- Автор: Джойс Бренда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антон Даскалов
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Обещанието на розата». Краткое содержание книги:
Но Едмънд й каза в ухото:
— Носиш ли вече в корема си някое дяволско изчадие, малка сестро?
Тя се дръпна рязко.
— Това е почтен въпрос и има голямо значение — продължи Едмънд. Очите му се впиха в нейните.
— Върви по дяволите — прошепна разярено тя и му обърна гръб. Едуард го сграбчи и го извъртя към себе си.
— Простак! Защо не я пита поне добре ли е?
— Много добре виждам, че е добре! — отвърна язвително Едмънд.
— Не почвайте пак, не тук и не сега — прошепна гневно Мери. Често беше помирявала братята си. И сега се укротиха под въздействието на непримиримия й поглед.
— Мери?
Мери се вцепени. Тя разпозна гласа, който прозвуча зад нея. В него се долавяше нотка на настойчивост. Обърна се неохотно и застана срещу Дъг, срещата с когото се бе надявала да избегне. Дъг стисна ръцете й така, сякаш двамата бяха сами. Тя настръхна.
— Дъг…
— Трябва да поговорим!
Тя се стресна. Изражението на лицето му беше напрегнато. Очите му светеха диво и отчаяно. Мери се досети какви чувства раздират душата му.
— Какво има? Нещо ли не е наред?
Огледа се бързо наоколо, докато говореше, за да се увери, че Стивън не се е върнал и не е видял по какъв начин я докосва Дъг. Зарадва се, когато не го видя и се освободи от ръката на бившия си годеник.
— Наложи ми се да моля баща ти да ми позволи да го съпроводя, Мери — изрече тихо Дъг.
— Не разбирам защо си дошъл.
Той видимо се обърка.
— Защо съм дошъл ли? За да те видя, разбира се!
Мери разтвори широко очи. Нима бе възможно Дъг все още да е влюбен в нея?
— Мери… добре ли си?
— Добре съм.
— Нарани ли те той? — запита Дъг.
Мери реши, че той иска да разбере дали Стивън не я е малтретирал.
— Не, не ме нарани.
Дъг се изчерви. Стисна пак ръцете й и се наведе над нея. Мери започна да става все по-неспокойна.
— Бременна ли си, Мери?
Тя навлажни устните си.
— Не знам.
Лицето й поаленя.
Той направи гримаса. Мери очакваше да й се скара, но той не го направи.
— Не ме интересува — каза най-накрая Дъг. — Не ме интересува дали носиш детето му.
Отговорът му я спаси. Той прошепна настойчиво:
— Обичаш ли ме още?
— Дъг!
— Мери… ще избягаме. Ще избягаме довечера във Франция. Още имаме възможност да се оженим. Ще отгледам детето като свое. Още не е твърде късно.
Мери го изгледа втренчено.
— Само кажи „да“ — извика Дъг. — Имам план, Мери, ще успеем.
— Дъг — прошепна ужасено Мери. Той още я обичаше много и й прощаваше загубата на честта й. Приемаше за свое детето на друг мъж. Само по себе си това беше достойно за удивление, но последното му предложение наистина я порази.
— Сигурно си полудял! Невъзможно е да избягаме!
— Помисли си за това, Мери.
— Няма за какво да си мисля. Всичко е уговорено. Ще се омъжа за Стивън.
Лицето на Дъг стана пепеляво.
Мери се досети защо и се обърна рязко.
Стивън се усмихваше студено.
17
За чест на Дъг той не трепна под тежкия поглед на Стивън.
Стивън каза:
— Да не си решил да ми поквариш годеницата, Макинън?
Дъг изправи гръб.
— Тя нямаше да ти стане годеница, Де Уорън, ако не я беше отвлякъл и изнасилил.
Мери трепна и пребледня като Дъг. Очакваше, че Стивън най-безмилостно ще разкаже истината за нейното участие в съблазняването.
Стивън се усмихна пак. Усмивката му беше неприятна.
— Но това е минало, нали? А утре тя ще ми стане жена. Така че по-добре забрави глупостите, които си намислил, Макинън. Мери няма да има други ухажори освен мен.
Мери изпита огромно облекчение от това, че Стивън й спести унижението, но не посмя да се намеси. Веднага разбра, че е допуснала грешка.
Кехлибарените очи на Дъг замятаха гневни искри.
— Ще се ожениш за нея, Де Уорън, но няма да ни отнемеш това, което имахме помежду си.
Стивън застина. Очите му бяха почернели.
— И какво е то, Макинън?
Дъг се усмихна. Негов ред беше да се държи надменно и дори тържествуващо.
— Любовта.
Мери затвори очи и сподави стона си. Сърцето я заболя за Дъг. Той още я обичаше и си въобразяваше, че и тя е влюбена в него. Тя се уплаши. Трябваше да му каже веднага, че сърцето й принадлежи на друг. Зачака с ужас отговора на Стивън. Беше сигурна, че той ще се разгневи страшно.
Но той само се засмя и сви рамене.
— Любовта е за глупци като теб, момко, а не за мъже като мен — той се обърна към Мери. От погледа му я побиха тръпки. — Време е да се връщаме в Грейстоун, госпожице.
Мери знаеше, че гневът му е неоснователен. В очите й блеснаха сълзи едновременно заради несправедливостта му и заради бедния Дъг. Тя докосна ръката на бившия си годеник.