Обещанието на розата
- Автор: Джойс Бренда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антон Даскалов
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Обещанието на розата». Краткое содержание книги:
Мери беше готова да заплаче, но като го чу, се вцепени.
— Кой? Кой е срещу нашия брак, Стивън?
— Трябва ли да знаеш?
Тя избухна.
— Така ще знам кой ми е приятел и кой враг!
— Братът на Адел е бесен от това, че скъсах с нея. Монтгомъри се страхува, че мощта на Нортъмбърланд надминава тази на Шрусбъри. И Дънкан…
— Дънкан! Със сигурност не той се е опитал да ми навреди! Той ми е брат!
— Той ти е полубрат. Срещала си го само веднъж досега. Той обича единствено себе си и има големи амбиции, Мери.
— Може и да има амбиции, но това не означава, че ще ми стори нещо лошо! — Самата идея за това беше нелепа и плашеща.
— Той иска един ден да управлява Шотландия. Иска да стане неин крал.
— Не! Невъзможно е да иска да свали баща ми от трона!
— Не е такъв глупак. Надява се да го наследи. Защо, мислиш, е останал всички тези години в двора и робува толкова покорно на Руфъс? Той е избраникът му за шотландския трон.
Мери загледа втренчено. Накрая поклати глава. Не беше в състояние да прецени доколко трябва да бъде откровена пред този мъж, пред бъдещия си съпруг. Усети, че още отсега, толкова скоро след разкриването на истинските й чувства, а може би и на неговите, политиката заплашва да разруши постигнатото.
— Не, Едуард ще бъде следващият крал на Шотландия. Татко така реши и така ще стане.
Стивън я изгледа.
— Малкълм непогрешим ли е?
Мери се дръпна рязко.
— Хайде да не обсъждаме Малкълм — изрече накрая тя.
— Защо не, Мери? Винаги ли е прав? — внезапно тонът на Стивън се промени и той се ядоса.
Сърцето на Мери биеше твърде силно. Тя поклати глава и не пожела да отговори. Не беше в състояние да го направи.
Стивън стана изведнъж.
— Не бива да поемаме нови рискове, Мери. Затова ще останеш в Грейстоун през близките няколко дена. Тук ще се намираш в безопасност до сватбата.
— Близките няколко дена? Но сватбата ни е след три седмици!
— Не — каза Стивън и се наведе над нея. — Датата на сватбата е сменена.
— Сменена?
— Кралят се съгласи. Глупаво ще е да се бавим толкова, като знаем какво стана. Ще се оженим веднага щом се изправиш на крака и имаш сили да положиш тържествения обет.
Мери разтвори широко очи. Сърцето й прескочи от удоволствие. Неволно се засмя. След няколко дни двамата щяха да се оженят — след няколко дни щеше да му стане жена!
Чак след като Стивън си отиде, тя се сети, че той се бе държал много сдържано. Не се усмихваше, докато й съобщаваше неочакваните новини. Всъщност беше мрачен и се чувстваше неловко, сякаш очакваше всеки момент да се случи нещо ужасно.
— Веднага щом има сили да положи тържествения обет!
— Точно така, скъпи братко, те ще се оженят веднага щом принцеса Мери се почувства достатъчно добре, за да стои права и да се закълне — Руфъс се усмихваше неприятно. — Има ли причина тази бързина да те тревожи, Хенри?
Принц Хенри беше разярен.
— Знаеш, че съм против този брак. Казах ти го още в самото начало. Все още се надявам здравият ти разум да надделее и да им забраниш да се оженят.
— Защо според теб дадох съгласието си за този брак?
— Нямам никаква представа.
— За да не подозира Малкълм нищо, когато войските ни се нахвърлят върху него — смехът на Руфъс оголи зъбите му. — Досетих се, че още по-малко ще ме подозира след сватбата.
— Надминал си дори себе си, братко — изрече тихо, но гневно Хенри. — А какво ще правиш, милорд, ако един ден Нортъмбърланд се обърне срещу теб редом с шотландците.
— Този ден никога няма да настъпи.
— Ти си луд! Заради някакви нищо и никакви хълмчета даваш на Де Уорън власт да те срази, ако поиска! — Хенри се разхождаше неспокойно в покоите на краля. В подобни моменти се убеждаваше повече от друг път в това, че именно той трябва да бъде владетел на Англия. Никога не би дал такава власт на един благородник. Никога не би имал такова доверие на някого от васалите си, че да постъпи така. Искрено съжали, че Мери не се удави. Само това би предотвратило последиците от глупавата постъпка на брат му.
— Кой се опита да я убие?
— Не знам. Да не си бил ти, Хенри? — попита ласкаво Руфъс.
Лицето на Хенри почервеня от прилива на кръв. Той се разяри пак.
— Нямаше да е жива сега, ако аз стоях зад това покушение!
Руфъс стана, отиде до прозореца и погледна към Лондон.
— Вярвам ти.
— Значи е имало покушение?
— Да, въпреки че някои слухове твърдят обратното.
Изведнъж Хенри се усмихна.
— Действително ли е бягала от Де Уорън?
— Това забавно ли ти е?
— Много — той се разсмя. — За бога, бас държа, че Стивън е побеснял. Тази дребосъчка е посмяла да го предизвика — колко ми се иска да можех да чуя някой от разговорите им след това!