Танцуващият дявол
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият дявол». Краткое содержание книги:
И действително — пиратът не само отървава кожата, но и отвлича красивата аристократка лейди Девън на своя кораб. Разгневена, тя се заклева, че няма да допусне да стане играчка в ръцете на развратния, но унищожително привлекателен похитител. Ала дългите дни и още по-дългите нощи под тропическото звездно небе почти сломяват съпротивата й. Ловък прелъстител и невероятно вещ любовник, Диабло знае как да достави наслада на една жена.
Португалецът трепереше пред Диабло. Бе поне десетина сантиметра по-нисък, а и бе чувал за този дявол в човешки образ, но никога не бе имал злощастието да го срещне. Зачуди се дали пиратът наистина е испанец, както се говореше и се обърна към него на този език:
— Аз съм Диего Фугиеро, капитан на „Луйза Есперез“.
На съвършен испански един от трите езика, които пиратът говореше свободно Диабло отвърна:
— Наричат ме Диабло. Какъв е товарът ти?
Капитан Фугиеро облиза пресъхналите си устни, определено изглеждаше смутен.
— Не пренасяме нищо този курс. Возим само пътници.
Умишлено пропусна да добави, че е бил изпратен специално до Англия, за да прибере навреме за сватбата й в Португалия красивата дъщеря на собственика на кораба.
Диабло изсумтя раздразнено, бе се надявал да лиши „Луйза Есперез“ от доста богатства.
— Събери пътниците на борда.
Девън мълчаливо наблюдаваше как група подплашени мъже, жени и деца, подтиквани от Акбар се трупаха на палубата. Последни се появиха две жени. И двете млади и красиви. Съдейки по дрехите им едната богато облечена и натруфена с бижута, а другата с по-скромни одежди — те очевидно бяха господарка и камериерка.
Диабло оглеждаше жалките пътници и вътрешно кипеше поради липсата на плячка: преценяваше кои — ако въобще си струваше — да бъдат взети за заложници. Ни най-малко не вярваше на капитана, че „Луйза Есперез“ не пренася товар. В момента екипажът му претърсваше кораба и ако не откриеха нищо ценно, щеше да се наложи да вземат това-онова от пътниците, за да поуспокои моряците си.
Присвитите очи на Диабло изведнъж попаднаха върху впечатляваща, богато облечена и отрупана с бижута жена — по-скоро момиче. Заразглежда я с интерес. В момента тя разгорещено протестираше срещу грубото отношение и лека усмивка заигра в крайчетата на устата му. Готов бе да се обзаложи, че решителната синьорина е разглезена дъщеря на богат господин, който с охота ще плати откуп.
— Какво означава всичко това? — викаше синьорината гневно, докато Акбар я буташе напред. — Знаете ли кой е баща ми?
— Тази ще създаде повече грижи, отколкото трябва — мърмореше Акбар сърдито.
— Не, синьорина. Кой всъщност е баща ти? — обади се Диабло благодушно.
Тъмните очи на девойката се разшириха и светнаха щом съзряха привлекателната и внушителна фигура на Диабло. Това бе най-впечатляващият мъж, когото бе виждала. Огромните й очи го изпиваха жадно и докато се приближаваше, чувствените й устни се извиха в усмивка, предназначена да го омае и прелъсти — застана пред него, изпъчила съблазнително закръглените си гърди.
— Баща ми е Мигел Есперез, собственик на този кораб и много други като него. Аз съм Карлота Есперез, а това е прислужничката ми Марлена. Гостувахме на роднини в Лондон — впусна се тя в много по-подробни обяснения, отколкото бе поискал Диабло. — А ти кой си?
— Наричат ме Диабло. Баща ти вероятно е богат, синьорина Карлота? — продължи да опипва почвата той.
— Изключително богат — потвърди Карлота откровено. — И не е човек без влияние. Ако пострадам, баща ми ще те преследва до край.
— Никога не наранявам красиви жени — защити се Диабло, — но и не съм достатъчно глупав, че да те пусна, без да поискам за теб част от състоянието на баща ти. Ако е толкова богат, колкото казваш, ще се съгласи ли да плати какъвто и откуп да поискам?
— Баща ми ме обича и ще заплати всичко — увери го Карлота.
Хрумна й какво забавно приключение ще бъде да прекара известно време с привлекателния пират. Той никак не изглеждаше жесток или заплашителен. И без това в Португалия родителите й са се погрижили да я омъжат за онзи презрян мъж, само и само да сложат край на буйния й живот. В Лондон преживя няколко любовни авантюри и дълбоко се съмняваше, че ще се задоволи само със съпруга си. Въпреки младостта си опита секса рано с един красив слуга на баща си. Женитбата й с по-възрастен приятел на семейството бе уговорена от години и мисълта да започне скучния живот на омъжена жена, когато е все още така млада и жизнена, й се струваше непоносима. Гледаше на Диабло като на средство да отложи този момент, а и като на приключение, каквото не се случва всеки ден — той бе толкова пленителен.
— Синьорина Карлота, не бива да давате толкова много информация на този дявол — обади се предпазливо капитан Фугиеро, изненадан от липсата на благоприличие у своята повереница. — Баща ви възложи безопасността ви на мен и се страхувам, че не успях да изпълня задачата. — Той се обърна към Диабло: — Дамата е от благороднически произход, с аристократично възпитание. Репутацията й ще бъде сериозно накърнена, ако я задържите като заложница. Проявете милост.