Знакът на пламъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цеца Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Знакът на пламъка». Краткое содержание книги:
Непознатият не му обърна внимание.
— Намерихме колите с телата им на една пряка по-нататък. По всичко личеше, че е използван нервно-паралитичен газ. Сега хора от моята група прибират колите. Заради сигурността и дълга. Ние не изоставяме мъртвите си. Телата на нашите починали братя трябва да бъдат погребани с нужните ритуали в осветена земя. Requiem aeternam dona eis, Domine.
— Et lux perpetua luceas eis — добавиха смирено другите мъже отзад.
Тес внезапно проумя.
— Вие се молите? На латински?
Непознатият кимна.
— Разбирате ли смисъла?
— Не. Аз съм католичка.
Мъжът въздъхна.
— Напълно естествено. Много сте млада, за да знаете как звучеше тази меса преди Ватикана да нареди вместо латински да използват местния език. „Дай им вечен покой, Господи, и нека вечната светлина се лее върху тях.“ Това е от заупокойната молитва.
Тес направи още по-неочаквано откритие.
— Боже, каквито и да сте, вие сте също…
— Какво? — изгледа я непознатият.
— Свещеници!
— Е, и за това можем да поговорим по-късно.
Зад пасторския дом, в чиито опушени прозорци се отразяваше островърхата готическа църква, имаше малък паркинг, обрасъл с трева. На него бяха паркирали само микробусът и поршето. Пощенската кола и сивият седан заминаха нанякъде.
Непознатият скочи от микробуса след Крейг и Тес.
— Това е една от многото църкви, продадени от Курията поради лошото финансово състояние на Ватикана. Не се безпокойте. Тук сме в безопасност. Забелязахте ли табелата отпред.
— „Недвижими имоти R & S“ — отвърна Тес.
— Много сте наблюдателна. Това е нашата компания. Ние сами договаряме сделките. Без посредници, тъй да се каже. Но домът и църквата още са на наше разположение. Съседите ще помислят, че сте потенциални купувачи. Никой няма да ни обезпокои тук.
— Освен… — Тес се огледа неспокойно.
— Имате предвид вредителите? Никой от нападателите ви не оживя, за да ни проследи. А другите не знаят за това място. Уверявам ви, че тук сте в безопасност.
— Вие непрекъснато ги наричате „вредители“ — забеляза Крейг.
— Те са точно такива.
— А къде отидоха пощенската камионетка и сивият седан?
— Помислих, че се досетихте. Нашите покойни приятели трябва да бъдат опети.
— И погребани в осветена земя? — попита Тес.
— Да. За благото на техните души… На кого е поршето?
Тес даде адреса. Имаше чувството, че бяха изминали векове от момента, когато напусна гостоприемния дом на госпожа Кодил.
— Ще ви бъда признателна, ако не я замесвате.
— Гарантирам ви — каза непознатият. — Но и вие не забравяйте какво обещахте.
— Обещах ли?
— Да ни бъдете признателна.
Непознатият даде указания на човека в поршето. Той кимна, с виртуозен завой излезе от паркинга и изчезна от погледа им.
— А моите приятели?
— Ричард и Присила? Аз също се безпокоя за тях, Тес.
— Вие знаете името ми?
— Много повече. Знам почти всичко за вас. Включително за връзката ви с лейтенант Крейг. Доста подробно ме информираха. Хората в микробуса са обучени да дават първа помощ. През цялото време сърдечната дейност и дишането на приятелите ви са били под контрол. Състоянието им е стабилно. Сега ще бъдат настанени в една частна клиника, която понякога използваме. Преди полицията да може да ги разпита, те ще бъдат посъветвани от нашият лекар как да отговарят. Там ще се грижат добре за тях.
— Благодаря ви — въздъхна Тес.
— Нямам нужда от благодарности. Това, което очакваме от вас, е признателност — напомни непознатият.
— Признателност? — Крейг напипа в джоба си пистолета на непознатия. В този миг трима мъже застанаха плътно до него. — Добре де, разбира се. Какво друго?
— Защо не влезем в къщата? Там на спокойствие ще поговорим за това колко се радвате, че сте още живи. Както и за общия ни проблем — вредителите.
— Вредителите, та вредителите — Тес беше на ръба на истерията. — Как ли не?
— Овладейте се — прекъсна я непознатият.
— Слушайте, владея се напълно, по дяволите. Но мама умря пред очите ми. Преследваха ме, стреляха по мен. И аз стрелях по тях. Убивах. Да не си мислите, че вие и тези трима тук ще ме уплашите?
— Тес, повтарям ви, не искаме да ви плашим. Ние искаме да ви помогнем. Щом лейтенант Крейг свали ръката си от пистолета, аз ще бъда на негово разположение.
— Е, вашето великодушие ме поставя в неудобно положение — каза Крейг. — Ето, наблюдавайте ръката ми. Ще я извадя бавно. Само пръстите. Ето. Доволни ли сте? Вземете си го. С тези тримата около мен… няма да ми свърши работа.
Крейг му върна пистолета.
— Излишен драматизъм — забеляза непознатият. — Много добре виждам издутината от другия пистолет под сакото. Но това е без значение. Ако не знаете, ние с вас имаме общи интереси.