Знакът на пламъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цеца Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Знакът на пламъка». Краткое содержание книги:
— О, да, естествено.
— Разбирам скептицизма ви. Е, добре, нека влезем и ще ви обясня. Аз ще ви кажа какво знаем за вредителите, а вие — дали сте готови да помогнете.
— Аз имам нужда от помощ — възрази Тес.
— Грешите! Това от което имате нужда, за да спасите живота си, е да ни сътрудничите, за да ни помогнете да ги унищожим.
В пасторския дом миришеше на плесен. Религиозните картини по стените на мрачната гостна тънеха в паяжини. Овехтели кожени кресла бяха скупчени без ред около прашно бюро.
Тес се чувстваше на края на силите си.
— Преди да започнем… Къде е банята?
— Разбира се. Надясно по коридора. Наистина е добре да изчистите следите от повръщане по блузата си.
Тес почувства за момент някакво неудобство.
— Няма нужда да се правите на герой. Понякога насилието ме води до същия резултат.
— Много окуражително — отвърна унило Тес.
Когато разкопча колана на дънките си, изпод него се плъзна пистолетът й. Несъзнателно го беше пъхнала под колана, когато непознатият пусна шията й в лехите с лилиуми. Остави го на мивката, смъкна дънките и почти се свлече на клозетната седалка.
С отвращение изтърка петната по блузата. Наплиска лицето си. Изведнъж сграбчи пистолета. Непознатият сигурно го бе забелязал. Можеше да й го отнеме във всеки момент.
Но не го направи.
Защо?
Знак ли е това? Жест?
На сътрудничество. Доверие.
„Е, добре.“ — каза си тя — „Разбирам посланието му.“ Запаса отново дънките и пъхна пистолета отново под колана.
Това означаваше: чувствай се в безопасност, но не бъди агресивна.
Тес пусна водата и с престорено спокойствие на лицето се върна във вестибюла.
В оскъдната светлина, процеждаща се едва през пердетата, Крейг и другите вече бяха насядали в креслата с чаши в ръце. На масата имаше няколко шишета. Непознатият й подаде чаша. Едва сега Тес осъзна колко бе жадна. Езикът й бе сух и надебелял. Тя погълна студената чиста течност без да усеща вкуса й. Веднага си наля втора чаша и я пресуши. Но когато посегна за трети път, непознатият хвана ръката й.
— Недейте. Може да ви прилошее. Седнете и се отпуснете.
— Да се отпусна? Шегувате ли се?
Все пак тя притегли едно кресло близо до Крейг и се сви в него.
— Така. Имате ли нужда от нещо друго? Или вече можем да поговорим? — непознатият ги изгледа въпросително.
— Аз съм готов — Крейг се понадигна в креслото. — Кои, по дяволите, сте вие? За какво е всичко това? Какво става?
Непознатият не бързаше с отговора. Той го изгледа, после въздъхна.
— Не мога да дам отговор на вашите въпроси, преди да сте отговорили на моите.
— Значи не сме готови за разговор — отбеляза язвително Крейг. — Вече изгубих търпение…
— Моля да ме извините — непознатият се обърна към Тес. — Какво знаете за вредителите? Знаете ли защо ви преследват?
Тес бе озадачена.
— От тона ви личи… това като че не е загадка за вас. Знаете отговорите и искате само да видите дали и аз ги знам?
— Впечатлен съм. Вие сте много наблюдателна. Но проблемът не е какво знам аз. Кажете ми. Какво успяхте да откриете?
Тес погледна въпросително Крейг, който понечи да възрази, но после вдигна рамене.
— Карай. Кажи му. Може би той ще отговори на нашите въпроси.
— Ами ако им кажа и после ни убият?
— Не, Тес — възрази непознатият. — Ние не сме ваши врагове. Тъкмо обратното.
Той извади от джоба си пръстен и го сложи на ръката си.
Другите мъже направиха същото.
Странни пръстени. Върху всеки блестеше рубин, инкрустиран с кръст и меч от злато.
— Малко непосветени са виждали тези пръстени — продължи непознатият. — Показваме ги като знак на уважение, доверие и обвързаност.
— Кръст и меч?
— Символ. Вяра… и възмездие. Хайде, Тес. Отговори ми и аз също ще ти отговоря. Защо вредителите те преследват?
— Защото… — тя се поколеба, борейки със страха и бъркотията в главата си.
После изповяда всичко.
От време на време поглеждаше Крейг, който се преструваше че слуша, но всъщност преценяваше възможните пътища за бягство.
Митра. Монсегюр. Съкровището. Спалнята на Джоузеф. Барелефът. Борбата между бога на доброто и бога на злото.
Накрая Тес се отпусна безсилна в креслото, което изпъшка от старост под нея.
— Те искат да ми попречат да разкажа на другите, да покажа снимките.
— Да, снимките — непознатият замислено поглаждаше камъка върху пръстена си. — Покажи ми ги.
Тес порови в чантата си и ги извади.
Докато ги разглеждаше, лицето му потъмня от омраза.