Сянката на хегемона
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на хегемона». Краткое содержание книги:
Войната с формиките е свършила. Ендър и блестящият екип от деца-воини са победители, врагът е разбит, човешката раса — спасена. Въпреки, че Ендър отказва да се върне на Земята, членовете на екипа му се прибират по домовете си, пръснати из целия свят. Военното училище вече не съществува, космическата заплаха е отминала, но новото бойно поле този път е Земята. Децата от школата са не само воини, а и потенциални оръжия, защото дават власт на страните, които ги притежават. Един след друг членовете на Ендъровата армия „Дракон“ изчезват. Спасява се само Бийн, който търси помощ от братът на Ендър — Питър Уигин. По-големият брат на Ендър има опит в манипулирането на политиците, но с гениалния Бийн на своя страна, стига да иска, Питър може да управлява целия свят. Двамата обединяват усилия, за да издирят коя държава е отвлякла децата, но скоро се сблъскват с някой, когото са смятали за мъртъв…
Този следобед със Суриявонг, когато вече бяха приятели, напомни на Бийн за дома — за Крит, родителите му, Николай. През повечето време се опитваше да не мисли за тях, но сега, докато със Суриявонг се забавляваха, го обхвана тъга. През тази една година Бийн бе водил нещо като нормален живот, но сега това го нямаше. Разбит на парченца като къщата, в която прекарваха ваканцията си. Като намиращия се под правителствена охрана апартамент, от който Граф и сестра Карлота ги бяха измъкнали толкова навреме.
Изведнъж го обхвана страх. Той осъзна нещо, макар че нямаше представа как. Умът му бе направил връзката, незнайно как, но той беше убеден, че е прав.
— Има ли начин да излезем оттук незабелязано? — прошепна толкова тихо, че сам едва се чуваше.
Суриявонг, който тъкмо разказваше за навика на майор Андерсън да си бърка в носа, когато си мислеше, че не го гледат, го погледна, сякаш беше полудял:
— Какво, на криеница ли искаш да си играем?
Бийн настоя шепнешком:
— Трябва да се измъкнем.
Суриявонг разбра и също зашепна:
— Не знам. Винаги използвам вратите. Както повечето врати, те се виждат от двете страни.
— Канализацията? Отоплителната система?
— Тук е Банкок, няма отопление.
— Някакъв начин да се измъкнем?
Суриявонг заговори нормално:
— Ще погледна плановете. Но утре, човече, утре. Вече е късно, а така се заплеснахме, че изпуснахме вечерята.
Бийн го сграбчи за рамото и го принуди да го погледне в очите.
— Суриявонг — прошепна още по-тихо от преди, — не се шегувам. Трябва веднага да се махнем от тази сграда. Незабелязано.
Накрая Суриявонг разбра: Бийн беше сериозно уплашен. Сури пак зашепна:
— Защо? Какво става?
— Само ми кажи как да се махнем.
Суриявонг затвори очи.
— Подземни дренажи — прошепна. — Стари канали. Тези временни постройки са издигнати върху стария параден плац. Под постройката преминава плитка канавка. Почти не се забелязва, но има място да се пропълзи.
— Как можем да проникнем под сграда от вътрешната страна?
Суриявонг поклати глава.
— Тези временни постройки са от картон.
За да го докаже, повдигна ъгълчето на големия килим в средата на стаята, нави го и без усилие откърти парче от пода. Тревата отдолу бе пожълтяла от липса на светлина. Между земята и пода не се виждаше пролука.
— Къде е канавката? — попита Бийн.
Суриявонг отново се замисли.
— Мисля, че преминава под антрето. Но там килимът е закован.
Бийн увеличи звука на телевизора и излезе в коридора. Хвана килима от края и го задърпа с все сила. Разлетяха се пухчета. Суриявонг го спря:
— Мисля, че е някъде тук.
Пак откъртиха парче от пода. Този път в пожълтялата трева имаше лека вдлъбнатина.
— Можеш ли да се промъкнеш оттук? — попита Бийн.
— Няма проблем, ти си с по-голямата главата.
Бийн се промъкна през пролуката. Земята беше мокра — все пак бяха в Банкок — и той за никога минути прогизна и целият се накаля. На сглобките между отделните плоскости беше най-тясно. На два пъти дори се наложи да копае с ножчето си, за да освободи място за главата си. Все пак напредваше доста бързо и след няколко минути се измъкна навън в мрака. При все това остана залегнал. Суриявонг се измъкна след него, но продължи да пълзи, без да вдига главата си, макар че нямаше представа какво е намислил Бийн. Продължиха така, докато достигнаха мястото, където канавката преминаваше под следващата временна постройка.
— Моля те, кажи ми, че няма да пълзим и под тази сграда.
Бийн огледа светлите петна от луната и близките лампи. Трябваше да разчита, че врагът му е поне малко непредпазлив. Ако използваха инфрачервени лъчи, усилията му бяха напразни. Ако обаче просто наблюдаваха вратите, двамата със Сърдитко вече бяха на място, където бавните, предпазливи движения не би трябвало да се забележат.
Бийн понечи да се изправи.
Суриявонг го хвана за крака. Бийн го погледна. Тайландчето му даде знак да натърка лицето и ръцете си.
Бийн беше забравил. Кожата му бе по-светла от на Суриявонг. Отразяваше повече светлина.
Той натърка с кал лицето, ушите и ръцете си. Суриявонг кимна.
Изправиха се бавно и спокойно заобиколиха сградата. Зад ъгъла имаше храсти, където можеха да се скрият. Изчакаха няколко минути в мрака, после непринудено се отдалечиха от сградата, сякаш току-що са излезли през вратата. Бийн се надяваше, че никой, който наблюдава къщата на Суриявонг, няма да ги забележи, но дори да ги видят, да не им обърнат внимание — особено на ниския им ръст.