Вендета: Отмъщението на Лъки
- Автор: Коллинз Джекки
- Серия: Лъки Сантанджело #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вендета: Отмъщението на Лъки». Краткое содержание книги:
Сега той говореше с нея по телефона, опитвайки се да извлече информация.
Абигейл не искаше да му сътрудничи.
— Ще има съобщение в пресата — каза тя твърдо, нежелаейки да разкрие повече.
— Сигурен съм, че ще има — сериозно отговори Ейб. — Обаче аз искам да зная какво става в момента.
— Информацията е поверителна — рече Абигейл; все още беше сърдита на дядо си за това, че се е оженил за дългогодишната си компаньонка, неизвестната шведска актриса Инга Ървинг. — Мики ще ме убие, ако кажа на някого.
— Аз не съм някого — напомни й грубо Ейб. — Аз съм ти дядо.
— Ще говоря с Мики и ще ти се обадя по-късно.
Когато Лъки пристигна, Ейб седеше на терасата и пушеше дълга хаванска пура. Тя го целуна по двете бузи, чудейки се на жилавостта на стареца.
— Сядай, момиченце — каза той и повтори разговора си с Абигейл.
— Типично — заяви Лъки и си запали цигара.
— Кой те предаде? — попита Ейб и се наведе към нея; не толкова белите му зъби бяха здраво стиснати.
— Мортън Шарки — отговори тя и изпусна тънка струйка дим. — Имам намерение да разбера защо.
— Необяснимо е, че е могло да стане без твое знание — каза Ейб и отвори уста, за да дръпне от пурата си. Димът им изпълваше въздуха наоколо.
— Не чак толкова — произнесе Лъки. — Всичко е било направено тайно. Свикали са директорски съвет и са пропуснали да ме уведомят.
— И никой не те осведоми?
— Искали са да ме махнат — каза буйно тя. — Последното нещо, което биха направили, е да ме предупредят.
— Така, така — промърмори той.
— Защо позволих на Мортън да ме убеди да продам толкова много от акциите си? — избухна тя, ядосана на себе си, че е постъпила така. — Какво става с мене? Трябваше да задържа петдесет и един процента, за да мога да се защищавам.
— А защо не го направи? — попита Ейб и я погледна накриво.
— Защото по това време ми трябваха много пари в брой и аз се доверих на Мортън.
— Никога не се доверявай на адвокат.
— Не ме карай да се чувствам още по-зле — отсече тя. — И без друго съм се подпалила.
— Имаш ли някакъв план, момиченце?
Тя стана и се заразхожда нагоре-надолу по оградената с цветя тераса.
— Ще си върна „Пантър“, Ейб. Ще видиш. Ще го направя и заради двама ни.
Ейб изкряка.
— Това е то дух — каза той, пуфкайки дългата си хаванска пура. — Ако някой може да се справи с тях, залагам на тебе!
Инга Ървинг излезе от къщата и кратко поздрави Лъки. Инга — някога много красива — беше жена с едър кокал към края на петдесетте, с широко недоволно лице. Много отдавна, когато Ейб беше най-големият от холивудските големи, той я беше довел в Холивуд от родната й Швеция с надеждата да я направи кинозвезда. Но не би. Инга остана завинаги кисела заради липсата на успех. Преди две години Ейб най-сетне се ожени за нея. Но и това не докара усмивка на лицето й.
— Лъки — каза Инга, кимайки с обичайното си високомерие.
— Инга — отговори Лъки — беше привикнала с липсата на настроение у Инга.
— Време е да поспиш, Ейб — обяви Инга с нетърпящ възражения глас.
— Не виждаш ли, че Лъки е дошла при мене? — възрази й Ейб, сочейки с пурата си към нея.
— Ще трябва да дойде някой друг път — рече Инга със сериозно изражение.
Ейб продължи да възразява, но Инга изобщо не му обърна внимание. Деветдесетгодишният му живот беше в ръцете й. Точно там щеше и да си остане.
— Всичко е наред, Ейб — каза Лъки и го целуна по бузата. — Така или иначе трябва да вървя.
Триумфална тръпка прекоси лицето на Инга. Тя най-сетне беше открила роля, в която можеше да изпъкне — пазач на някога великия Ейб Пантър.
Лъки се качи в колата си и подкара към къщи. Имаше да върши много работа.
— Колко глупава можеш да бъдеш! — извика Алекс по телефона.
— Съжалявам — каза Франс, извинявайки се за трети път.
— Съжаляваш? Как можа да изпратиш погрешната шибана бележка и погрешните шибани цветя на погрешния човек? — изрева той. — Аз си направих труда сам да надпиша картичката, Франс. Ти какво си? Да не би да си малоумна?
— Съжалявам, Алекс — повтори тя отново, докато държеше слушалката далече от ухото си.
Той се почуди дали не го е направила нарочно — въпреки че историята между тях отдавна беше свършила. Алекс знаеше, че и тя, и Лили се отнасяха много собственически към него. Те бяха приели, че е прекарал една нощ с Лъки, и сега се бяха съюзили, за да са сигурни, че тя ще получи погрешното съобщение. Лоялността и ревността не можеха да вървят заедно.
— Какво мога да направя? — проплака Франс.