Наемниците на Дендарии
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наемниците на Дендарии». Краткое содержание книги:
Воин по произход, но обременен с физически недъзи, 17 годишният Майлс Нейсмит — Воркосиган се проваля на приемните изпити в Имперската Военна Академия.
Принуден да се примири с цивилния живот, той предприема пътешествие до планетата Бета, по време на което след низ от неочаквани събития създава флот от свободни наемници. Въвлечен в междузвезден конфликт, младият Нейсмит трябва да докаже на себе си, че е Вор.
Лейтенант Гамад очевидно разполагаше с остър слух.
— Майор Даум е убит, сър — подхвърли през рамо той. — Совалката му беше улучена от останките на взривения кораб. Не ви ли съобщиха за това?
Майлс се закова на място.
— В момента аз изпълнявам длъжността комендант на станцията — добави фелицианецът.
Три дни бяха необходими, за да се съберат всички пленници, потърсили укритие из различните части на рафинерията. Най-големи проблеми създаваха командосите на Тънг. На даден етап Майлс се принуди да пуска приспиващ газ в различните части на станцията, пренебрегвайки предложението на Ботари да си спестят този труд и просто да изтеглят въздуха. Разбира се, основната тежест на непрекъснатото дежурство падна върху гърба на сержанта и той беше напрегнат като тетивата на боен лък.
При окончателното преброяване се оказа, че липсват Тънг и седем от хората му, включително вторият пилот с топлинно-ускорителна имплантация. Нямаше я и една от совалките.
Майлс пусна една сподавена ругатня. Сега вече нямаше друг избор, освен да чака появата на пипкавите фелицианци, които все някога трябва да се сетят за стоката си. Силно се съмняваше, че совалката, която изстреляха към Тау Верде преди нападението на пелианците, е успяла да се промъкне през контролните постове на озеранците. Може би ще се наложи да изпратят още една. Не с доброволец, а с редовен боец. Майлс вече имаше предвид определен кандидат.
Лейтенант Гамад, очевидно изпитващ гордост от новия си пост, беше склонен да оспорва властта на Майлс над рафинерията, която, технически погледнато, си беше собственост на фелицианците. Много му липсваше деловития и спокоен Даум, който вършеше работата си без излишен шум. Все пак, дочул как един от наемниците се обръща към него с „адмирал Нейсмит“, Гамад започна да проявява известно уважение. А самият Майлс, доволен от ефекта, пропусна да поправи престаралият се боец. За нещастие това обръщение бързо се разпространи и сред останалите, скоро вече никой не го наричаше с далеч по-неутралното „господин Нейсмит“…
Гамад се отърва на осмия ден след атаката на пелианците. Тогава, най-сетне, върху екраните на мониторите изплува един от фелицианските кораби с ограничен обхват на действие. Бойците на Майлс, уморени и подозрителни след толкова много битки, бяха склонни да го взривят, а след това да установяват самоличността на екипажа му. Майлс обаче успя да ги възпре и корабът меко се скачи с площадката на орбиталната станция.
Когато фелицианските офицери влязоха в заседателната зала на рафинерията, погледът на Майлс беше привлечен от два големи пластични сандъка, придвижвани с помощта на палет върху въздушна възглавница. Впечатлен от размерите, им, младежът изведнъж ги оприличи на дървените сандъци, в които древните пирати са трупали своите съкровища. За миг си ги представи пълни с блестящи огърлици, купища златни монети и перли. Жалко, че подобни дрънкулки отдавна вече не се считат за съкровища. Съвременните хора са достатъчно дегенерирали, за да се стремят към доста по-прозаични неща — кристализирани вирални микрочипове, компютъризирани бази данни, вакуумирани ДНК-клетки, проби от минералните и селскостопански залежи на отделните планети. Разбира се, тук-там все още се намираха ценители на изкуството. Майлс докосна кинжала на колана си и сърцето му се стопли. Сякаш беше стиснал топлата длан на мъдър старец… Реши, че ще се задоволи с част от пробите на фелицианците.
До слуха му достигна пронизителният глас на фелицианския ковчежник, който забързано нареждаше:
— …и разбира се, първо трябва да видим карго-манифеста на майор Даум, след което да проверим дали стоката не е повредена по време на транспортирането…
— Вземи главния инженер и гледай да свършиш бързо — въздъхна капитанът на фелицианския кораб, после хвърли тежък поглед към Гамад: — Още ли не си открил проклетия манифест? Или личните документи на Даум?
— Страхувам се, че са били у него по време на фаталния полет, сър…
Капитанът изръмжа и едва сега благоволи да обърне внимание на Майлс:
— Значи ти си лудия галактически мутант, за който се говори!
— Аз не съм мутант, КАПИТАНЕ… — саркастично го изгледа Майлс, имитирайки интонацията на баща си. После въздъхна и се овладя. Даде си сметка, че фелицианецът насреща му едва ли е спал през последните няколко дни. — По-добре да се залавяме за работа…