Ключът на светлината
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на светлината». Краткое содержание книги:
Три жени. Три ключа. И едно осеяно с опасности и изпитания търсене.
— Какво стана?
— Джо се разболя. Представям си колко е била изплашена майка ми при мисълта, че може да загуби още някого, когото обича. Не е емоционална по природа. Сдържана е, но усещам, когато й е тежко. Наложи се да се преместят. Шансовете му за по-дълъг живот са по-добри при друг климат и далеч от стреса. Затова трябваше или аз да остана, или вестникът да бъде закрит.
— Тя е очаквала да останеш.
Флин си спомняше какво бе казал за очакванията.
— Да. Да изпълня дълга си. През първата година бях бесен, през следващата просто сърдит и около третата вече се примирих. Не зная кога започнах да изпитвам… би могло да се нарече удовлетворение. Но когато това стана, купих къщата. После взех Мо.
— Сигурна съм, че вече не действаш по плана на майка си, а по свой.
Той тихо се засмя.
— Дяволски си права.
Петнадесета глава
Малко неща можеха да накарат Дейна да стане рано. Естествено, най-важното от тях бе работата, но когато имаше свободен ден, любимото й занимание сутрин бе да спи.
Фактът, че се бе отказала от това удоволствие по молба на Флин, говореше според нея за безкрайна сестринска обич. Щеше да заслужи няколко червени точки, които биха компенсирали евентуални бъдещи прегрешения.
Почука на вратата на Малъри в седем и тридесет, облечена с тениска „Грюшо-Маркс“ и изтъркани джинси.
Флин познаваше сестра си и още щом отвори вратата, й подаде чаша димящо кафе.
— Благодаря ти. Ти си истинско съкровище.
— Стига сантименталности. — Дейна влезе, настани се на дивана и вдъхна от аромата на кафето. — Къде е Мал?
— Все още спи.
— Има ли тук нещо за хапване?
— Не зная. Трябваше да погледна — неспокойно каза той. — Аз съм егоистично копеле. Мисля само за себе си.
— Извинявай, но това е моя реплика.
— Просто ти спестих времето и енергията да я изречеш. Бързам. Трябва да бъда в редакцията след… по дяволите, двадесет и шест минути — довърши той, когато погледна часовника си.
— Само ми кажи защо съм в апартамента на Малъри, пия кафе и се надявам да хапна нещо, щом тя спи.
— Нямам време за подробности. Преживя шок и не искам да остава сама. За нищо на света, Дейна.
— За бога, Флин, какво се е случило? Пребита ли е?
— В емоционално отношение. Не от мен — добави той, докато вървеше към вратата. — Просто стой при нея. Ще дойда веднага щом се освободя, но днес трябва да свърша куп неща. Остави я да се наспи, а после… не зная. Занимавай я с нещо. Ще се обадя.
Излезе на терасата и Дейна се намръщи след него.
— За журналист си твърде пестелив на думи.
Реши да се възползва от възможността да опустоши кухнята на Малъри. Тъкмо отхапваше първия залък от кифла с маково семе, когато тя влезе.
„С натежали клепачи — забеляза Дейна. — Малко бледа. Доста разрошена“. Навярно последното бе заслуга на Флин.
— Искаш ли половината?
Очевидно сънена, Малъри примигна.
— Здравей. Изяж я цялата. Къде е Флин?
— Тръгна рано. Журналистическият дълг го зове. Ще пиеш ли кафе?
— Да. — Потърка очи и се опита да мисли. — Какво правиш тук, Дейна?
— Нямам представа. Флин ми се обади по нечовешко време и ме помоли да дойда. Не ми обясни за какво става дума, но беше много настойчив, така че се довлякох. Какво има?
— Безпокои се за мен. — Малъри се замисли за миг и реши, че това не й е неприятно. — Много мило.
— О, брат ми е грижовен. Защо се безпокои за теб?
— Най-добре е да седнем.
Разказа й всичко.
— Как изглеждаше той? — попита Дейна.
— Ами… скулесто лице, почти изпито. Почакай. Ще опитам да го скицирам.
Малъри стана и взе бележник и химикалка от бюрото.
— Чертите му бяха ясно изразени и няма да бъде трудно. Но видът му не е толкова важен, колкото въздействието му. Притежава покоряващ чар.
— А къщата, в която се намирахте? — полюбопитства Дейна, докато тя рисуваше.
— Имах само откъслечни впечатления. В съня ми се струваше позната, защото беше мой дом. Човек не обръща внимание на много неща в дома си. Двуетажна, с красива градина отзад и слънчева кухня.
— Не беше ли къщата на Флин?
Малъри вдигна поглед.
— Не — отвърна тя. — Не беше. Дори не се замислих за това. Щом бяха мои фантазии, не би ли трябвало да се намираме в неговата къща? Тя е страхотна, вече ми е позната.
— Може би не е могъл да използва къщата на Флин, защото вече е заета и… не зная. Едва ли е толкова важно.
— Мисля, че всичко е важно. Всичко, което видях, чух и почувствах. Все още не зная какво означава. — Ето… — Обърна скицата. — Не мога по-добре, но това дава бегла представа как изглежда той.
— Виж ти. — Дейна подсвирна. — Значи Кейн е секси магьосник.