Сатанински строфи
- Автор: Рушди Ахмед Салман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сатанински строфи». Краткое содержание книги:
Основната тема на романа — това са емигрантите и емиграцията, невъзможността за асимилация и интеграция в новата култура, неизбежността на възвръщането към корените.
Повествованието в романа се разгръща в две паралелни сюжетни линии: в съвременен Лондон и в древна Арабия във времената на Пророка Мохамед. Съвременната линия започва с терористичен атентат в самолет, от който изпадат и се подлагат на фантастична метаморфоза двама индийци мюсюлмани — Джебраил Фаришта (Gibreel Farishta) и Саладин Чамча (Saladin Chamcha).
Актьорът Чамча, индийски емигрант, работи в Британия при озвучаване на филми, женен е за англичанка, няма деца. След като чудодейно се спасява при терористичния акт, той постепенно се превъплъщава в сатир, а после в дявол. Заради това преображение бива преследвана от полицията, той се крие в лондонски хотел, но също така провокира в средите на младите лондончани мода на диаболизъм. Накрая отново се превръща в човек.
Плейбоят Фаришта, който в Индия е знаменит актьор от Боливуд със специализация в роли на индуистки богове, преследван от призрака на извършилия самоубийство негова любовница, става въплъщение на архангел Гавриил (в ислямската традиция — Джебраил). В Лондон той изживява бурен роман с алпинистката Алисия, в качеството си на архангел той извършва пътувания във времето и пространството. По време на своите пътешествия до Мека (наричана в романа Джахилия) той среща пророка Мохамед (наричан Посланик и Махунд) в момента на самото начало на развитие на исляма. Вероятно именно тази част на романа е предизвикала гнева на иранския лидер аятоллах Хомейни: в един от епизодите Махунд под натиска на лидерите на Джахилия се съгласява да признае,че няколко езически богини притежават особен статут в в очите на Аллах; а в друг епизод бившият последовател на Махунд, поетът Баал, се крие в бордей, в който проститутките се представят пред него с имената на жените на Посланика. Макар че м друг сюжетен момент Джебраил се среща с религиозен лидер фанатик, живеещ в изгнание, в когото лесно може да се узнае самият Хомейни като прототип.
Романът завършва с това, че Фаришта, чиито пътешествия могат да се разглеждат и като епизоди на изостряща се шизофрения, в пристъп на ревност убива Алисия. Чамча след сдобряването с баща си се връща да живее в Индия.
Сръбвайки коняк, Памела гледаше вампири по телевизията и си позволи да изпита удоволствие от, е, добре, от себе си. Не беше ли изобретила себе си по свой собствен образ? Аз съм вечно съществуващата, вдигна наздравица за себе си тя с бренди Napoleon. Работя в Съвет за междуетнически отношения в района Брикхол, Лондон, невключена никъде другаде; заместник-служител по междуетническите отношения и дяволски добра в това, щом аз го казвам. Чийрс! Току-що избрахме първия си черен член на съвета и всички гласували срещу него бяха бели. Дръпни му едно! Миналата седмица уважаван азиатски уличен търговец, за когото се бяха застъпили членове на парламента от всички партии, беше депортиран след осемнадесет години в Британия, защото преди петнадесет години бил представил някакъв формуляр четиридесет и осем часа по-късно. Chin-chin! Следващата седмица в мировия съд на Брикхол полицията ще се опита да прекара една петдесетгодишна нигерийка, обвинявайки я в нападение, като преди това са я пребили до безсъзнание. Skol! Това е моята глава: Еиждаш ли я? Това, което наричам моя работа: да блъскам главата си срещу Брикхол.
Саладин беше мъртъв, а тя беше жива.
Тя пи за това. Има неща, които чаках да ти кажа, Саладин. Някои важни неща: за новата висока сграда с офиси на Брикхол Хай стрийт срещу Макдоналдс; построиха я да бъде напълно шумоизолирана, но работниците бяха толкова смутени от тишината, че сега пускат записи на дневни шумове по озвучителната система. — Щеше да ти хареса, а? — И за тази парсийка121 зная, Бапси, така се казва, живяла е известно време в Германия и се влюбила в турчин. — Неприятното било, че единственият им общ език бил немският; сега Бапси е забравила почти всичко, което е знаела, докато неговият става все по-добър и по-добър; той й пише все по-нарастващо поетични писма и тя едва може да му отговаря с детски рими. — Любовта умира заради неравенство в езика, какво мислиш за това? — Любовта умира. Това е тема за нас, а? Саладин? Какво казваш?
И чифт дребни малки неща. Един убиец е на свобода на моето парче земя, специализира се в убиването на стари жени; така че не се тревожи, аз съм в безопасност. Има много по-стари от мен.
И още нещо: напускам те. Свърши. Зад нас е.
Никога не можех да ти кажа каквото и да било, наистина, и най-малкото нещо. Ако кажех, че пълнееш, ти крещеше по цял час, като че така щеше да промениш онова, което виждаше в огледалото и което ти подсказваше отесняването на собствените ти панталони. Прекъсваше ме на публични места. Хората забелязваха какво мислиш за мен. Прощавах ти, това беше моята грешка; можех да видя сърцевината ти, този толкова ужасяващ въпрос, че трябваше да го защитаваш с всичката тази престорена сигурност. Това празно пространство.
Сбогом, Саладин. Тя източи чашата си и я постави на пода до нея. Завърналият се дъжд чукаше по улеите на прозорците й; тя дръпна пердетата и изгаси светлината.
Лежейки тук, носейки се към съня, тя мислеше за последното нещо, което имаше нужда да каже на покойния си съпруг. „В леглото — думите дойдоха — ти май никога не се интересуваше от мен; нито от удоволствието ми, това, от което се нуждаех, никога истински. Започнах да си мисля, че ти не искаше любовница, а прислужница.“ Това е. Сега почивай в мир.
121
Зороастрийски наследници на персийски бежанци, заселили се главно в Бомбай.