Сатанински строфи
- Автор: Рушди Ахмед Салман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сатанински строфи». Краткое содержание книги:
Основната тема на романа — това са емигрантите и емиграцията, невъзможността за асимилация и интеграция в новата култура, неизбежността на възвръщането към корените.
Повествованието в романа се разгръща в две паралелни сюжетни линии: в съвременен Лондон и в древна Арабия във времената на Пророка Мохамед. Съвременната линия започва с терористичен атентат в самолет, от който изпадат и се подлагат на фантастична метаморфоза двама индийци мюсюлмани — Джебраил Фаришта (Gibreel Farishta) и Саладин Чамча (Saladin Chamcha).
Актьорът Чамча, индийски емигрант, работи в Британия при озвучаване на филми, женен е за англичанка, няма деца. След като чудодейно се спасява при терористичния акт, той постепенно се превъплъщава в сатир, а после в дявол. Заради това преображение бива преследвана от полицията, той се крие в лондонски хотел, но също така провокира в средите на младите лондончани мода на диаболизъм. Накрая отново се превръща в човек.
Плейбоят Фаришта, който в Индия е знаменит актьор от Боливуд със специализация в роли на индуистки богове, преследван от призрака на извършилия самоубийство негова любовница, става въплъщение на архангел Гавриил (в ислямската традиция — Джебраил). В Лондон той изживява бурен роман с алпинистката Алисия, в качеството си на архангел той извършва пътувания във времето и пространството. По време на своите пътешествия до Мека (наричана в романа Джахилия) той среща пророка Мохамед (наричан Посланик и Махунд) в момента на самото начало на развитие на исляма. Вероятно именно тази част на романа е предизвикала гнева на иранския лидер аятоллах Хомейни: в един от епизодите Махунд под натиска на лидерите на Джахилия се съгласява да признае,че няколко езически богини притежават особен статут в в очите на Аллах; а в друг епизод бившият последовател на Махунд, поетът Баал, се крие в бордей, в който проститутките се представят пред него с имената на жените на Посланика. Макар че м друг сюжетен момент Джебраил се среща с религиозен лидер фанатик, живеещ в изгнание, в когото лесно може да се узнае самият Хомейни като прототип.
Романът завършва с това, че Фаришта, чиито пътешествия могат да се разглеждат и като епизоди на изостряща се шизофрения, в пристъп на ревност убива Алисия. Чамча след сдобряването с баща си се връща да живее в Индия.
Но той продължи да скача, все по-високо и тежко надолу, мокър до кости, с развяващи се дълги коси: Джъмпи скачачът, скачайки в митологията на тези антични години. Уилсън и Марша прикрити на задната седалка. Хо! Хо! Хо Ши Мин! В последния възможен момент Цжъмпи си пое дълбоко дъх и се хвърли с главата надолу в морето от мокри и приятелски лица; и изчезна. Те никога не го хванаха: ченгенарски свине мръсни.
— Саладин не искаше да говори с мен цяла седмица — спомняше си Джъмпи. — А когато проговори, всичко, което каза, беше: „Надявам се, разбираш, че тези ченгета можеха да те гръмнат на парчета, но не го направиха.“
Те все още седяха един до друг на края на леглото. Джъмпи докосна Памела по ръката:
— Просто искам да кажа, че зная какво е усещането. Бам-бум. Усещането е невероятно. Чувстваш го като необходимост.
— О, Боже мой — каза тя, обръщайки се към него. — О, Боже мой, съжалявам, но изпитах нужда, да.
На сутринта й беше нужен час, за да се свърже с авиокомпанията заради растящата лавина от обаждания, свързани с катастрофата, и след това още двадесет и пет минути настояване — но той се обади, беше неговият глас, — докато на другия край на линията женски глас, професионално обучен да се справя с човешки същества в криза, разбираше как се чувства и й съчувстваше в този ужасен миг и остана много търпелива, но явно не повярва дума от това, което каза. Съжалявам, мадам, не искам да бъда жестока, но самолетът се разпадна във въздуха на тридесет хиляди фута. В края на обаждането Памела Чамча, обикновено най-овладяната от жените, която се заключваше в банята, когато искаше да плаче, крещеше по линията, за Бога, жено, ще млъкнеш ли с твоите малки речи на добър самарянин и ще изслушаш ли това, което казвам? Най-накрая тресна слушалката и се извъртя към Джъмпи Джоши, който видя израза в очите й и разля кафето, което й носеше, защото крайниците му започнаха да треперят от ужас.
— Ах ти, шибано влечуго — изруга го тя. — Все още жив, а? Предполагам, че е прелетял от небето на шибани крила и се е насочил направо към най-близката телефонна будка, за да свали шибания си суперменски костюм и да звънне на малката си женичка. — Те бяха в кухнята и Джъмпи забеляза група кухненски ножове, прикрепени към магнитна лента на стената до лявата ръка на Памела. Той отвори устата си да каже нещо, но тя не му позволи. — Махай се, преди да съм направила нещо — каза тя. — Не мога да повярвам, че се хванах на това. Ти и гласове по телефона: трябваше да се сетя.
В началото на 70-те години Джъмпи държеше пътуваща дискотека в задната част на жълтия си бус. Беше я кръстил „Финс Тъм“ в чест на легендарния спящ гигант на Ирландия Фин Маккул117, друго сукалче, както казваше Чамча. Един ден Саладин изигра груба шега на Джъмпи, обади му се, използвайки слаб средиземноморски акцент, и изиска услугите на музикалния Тъм на остров Скорпио от името на мисис Жаклин Кенеди Онасис, предлагайки хонорар от десет хиляди долара и транспорт до Гърция в частен самолет за шест човека. Да направиш това на човек толкова невинен и честен като Джамшед Джоши беше ужасно. „Трябва ми час за обмисляне“, каза той и след това изпадна в душевна агония. Когато Саладин позвъни отново един час по-късно и чу, че Джъмпи отказва предложението на мисис Онасис по политически причини, той разбра, че приятелят му е обучаван за светец и няма смисъл да се опитваш да го будалкаш. „На мисис Онасис сигурно ще й се разбие сърцето“, завърши той и Джъмпи тревожно отговори: „Моля, кажете й, че не е нещо лично, всъщност аз лично много й се възхищавам.“
Познаваме се един друг твърде дълго, помисли си Памела, когато Джъмпи си тръгна. Можем да се нараним със спомени отпреди две десетилетия.
Тя мислеше по въпроса за грешките с гласове, докато този следобед караше твърде бързо надолу по М4 старото си Ем Джи с метален покрив, от което в известна степен извличаше удоволствие, което ще рече, както винаги весело обясняваше, „твърде нездраво идеологически“ — по този въпрос наистина трябва да съм по-либерална.
Памела Чамча, родена Лъвлейс, беше притежател на глас, заради който полагаше големи усилия да компенсира излишъците от жизненост. Беше глас, съставен от туид, кърпи за глава, летен пудинг, хокейни стикове, къщи, покрити със слама, сапун за седла, новодомски празненства, монахини, семейни църковни пейки, големи кучета и еснафщина и въпреки всичките й опити да намали неговия обем, той беше силен като на пияница в смокинг, който мята филийки от франзела в някой клуб. Това беше трагедията на по-младите й години, защото благодарение на този глас беше неспирно преследвана от джентълмените фермери и любителите на дебютантки и други подобни в града, които презираше от все сърце, докато зелените, демонстрантите за мир и за промени в света, с които инстинктивно се чувстваше свойски, се отнасяха към нея с дълбоко подозрение, граничещо с възмущение. Как може някой да бъде на страната на ангелите, когато звучи като безполезник всеки път, щом раздвижи устни? Ускорявайки покрай Рийдинг, Памела изскърца със зъби. Една от причините да се реши да го признае и да прекрати брака си преди съдбата да го стори за нея, беше, че един ден се събуди и разбра, че Чамча изобще не обича нея, а този глас, смърдящ на йоркширски пудинг и моряци, този сърдечен червендалест глас на онази: О, старата Англия — мечта, която той толкова отчаяно искаше да обитава. Беше брак на противоречиви цели, всяка от тях втурнала се точно към онова, от което другата бяга.
117
Този легендарен ирландски воин и поет само трябвало да посмуче от палеца на знанието, за да узнае какво предстои.