Сатанински строфи
- Автор: Рушди Ахмед Салман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сатанински строфи». Краткое содержание книги:
Основната тема на романа — това са емигрантите и емиграцията, невъзможността за асимилация и интеграция в новата култура, неизбежността на възвръщането към корените.
Повествованието в романа се разгръща в две паралелни сюжетни линии: в съвременен Лондон и в древна Арабия във времената на Пророка Мохамед. Съвременната линия започва с терористичен атентат в самолет, от който изпадат и се подлагат на фантастична метаморфоза двама индийци мюсюлмани — Джебраил Фаришта (Gibreel Farishta) и Саладин Чамча (Saladin Chamcha).
Актьорът Чамча, индийски емигрант, работи в Британия при озвучаване на филми, женен е за англичанка, няма деца. След като чудодейно се спасява при терористичния акт, той постепенно се превъплъщава в сатир, а после в дявол. Заради това преображение бива преследвана от полицията, той се крие в лондонски хотел, но също така провокира в средите на младите лондончани мода на диаболизъм. Накрая отново се превръща в човек.
Плейбоят Фаришта, който в Индия е знаменит актьор от Боливуд със специализация в роли на индуистки богове, преследван от призрака на извършилия самоубийство негова любовница, става въплъщение на архангел Гавриил (в ислямската традиция — Джебраил). В Лондон той изживява бурен роман с алпинистката Алисия, в качеството си на архангел той извършва пътувания във времето и пространството. По време на своите пътешествия до Мека (наричана в романа Джахилия) той среща пророка Мохамед (наричан Посланик и Махунд) в момента на самото начало на развитие на исляма. Вероятно именно тази част на романа е предизвикала гнева на иранския лидер аятоллах Хомейни: в един от епизодите Махунд под натиска на лидерите на Джахилия се съгласява да признае,че няколко езически богини притежават особен статут в в очите на Аллах; а в друг епизод бившият последовател на Махунд, поетът Баал, се крие в бордей, в който проститутките се представят пред него с имената на жените на Посланика. Макар че м друг сюжетен момент Джебраил се среща с религиозен лидер фанатик, живеещ в изгнание, в когото лесно може да се узнае самият Хомейни като прототип.
Романът завършва с това, че Фаришта, чиито пътешествия могат да се разглеждат и като епизоди на изостряща се шизофрения, в пристъп на ревност убива Алисия. Чамча след сдобряването с баща си се връща да живее в Индия.
Няма оцелели. И по средата на нощта Джъмпи идиота и неговата глупава фалшива тревога. Тя беше толкова разтърсена от нея, че дори не успя да бъде разтърсена от това, че легна с Джъмпи и прави любов, признай си, по един много задоволителен начин, спести ми високомерието си, смъмри се тя сама, кога за последен път се забавлява толкова. Тя имаше много неща, с които да се оправя, и ето я, справяше се с тях, бягайки толкова бързо, колкото можеше да кара. Няколко дни глезене в провинциален хотел и светът можеше да започне да прилича по-малко на шибан пъкъл. Терапия чрез лукс: о’кей, о’кей, призна тя, зная, аз се връщам към класата. Да го еба: гледай ме как го правя. Ако имаш някакви възражения, издухай ги от задника си. Гъз. Задник.
Сто мили и час след Суиндън времето стана гадно. Внезапно тъмни облаци, светкавици, силен дъжд, тя не махаше крака си от газта. Няма оцелели. Хората винаги й умираха, оставяйки я с уста, пълна с думи, и никого, върху когото да ги изплюе. Нейният баща, ученият класик, който можеше да прави игрословици на старогръцки и от когото наследи Гласа, нейното наследство и проклятие; и нейната майка, която чезнеше за него по време на войната, когато беше пилот на „Патфайндър“, задължен да лети към къщи от Германия сто и единадесет пъти в един бавен самолет всяка нощ, осветявана от собствените му сигнални ракети в полза на бомбардировачите — и жена му се кълнеше, когато той се връщаше с шума на татата-татата в ушите, че никога няма да го напусне — и затова го следваше навсякъде, в бавната пустота на депресията, от която той така и не излезе истински — и в задлъжнялост, защото той нямаше лице за покер и използваше нейните пари, когато неговите собствени свършваха, — и накрая до покрива на една висока сграда, където най-после откриха своя път. Памела никога не им прости, най-вече защото го направиха, без да й дадат възможност да им каже, че не им прощава. За да си го върне, тя започна да отхвърля всичко от тях, което беше останало в нея. Например техните мозъци: тя отказа да посещава колеж. И защото не можеше а се отърси от гласа си, го накара да произнася идеи, които накара да произнася идеи, които нейните консервативни родители-самоубийци щяха да анатемосат. Тя се омъжи за индиец. И защото се оказа, че той е прекалено подобен на тях, щеше да го напусне. Беше решила да го напусне. Когато още веднъж беше измамена от смъртта.
Тя надминаваше тир със замразена храна, ослепена от пръските, хвърляни от колелата му, когато налетя на водното пространство, което я чакаше в лек наклон, й в този миг Ем Джито започна да аквапланира с плашеща скорост, отклонявайки се от лентата за надминаване, завъртайки се обратно, така че тя можа да види фаровете на тира, втренчени в нея като очите на ангела унищожител Азраил. „Завеса“, помисли си тя, но колата й се завъртя и плъзна настрани от пътя на Джаганатха,118 и въртейки се, прекоси трите ленти на магистралата, всички като по чудо празни, и спря с много по-слаб удар, отколкото човек можеше да очаква, в огражденията на ръба на банкета, след като се беше завъртяла на повече от сто и осемдесет градуса, за да се обърне отново на запад, където с точно и благодатно подбиране на точния момент от истинския живот слънцето прогонваше бурята.
Фактът да бъдеш: жив обезщетяваше за това, което животът причинява на човека. Тази вечер в трапезария с дъбова ламперия, украсена със средновековни знамена, Памела Чамча в своята най-ослепителна рокля яде еленско месо и изпи една бутилка Chateau Talbot на маса, натежала от сребро и кристал, празнувайки едно ново начало, бягство от челюстите на, ново начало, за да бъдеш наново роден, първо трябва да: е, почти, както и да е. Под похотливите погледи на американци и търговски пътници тя яде и пи сама, оттегляйки се рано в спалня за принцеса в каменна кула, за да вземе продължителна вана и да гледа стари филми по телевизията. Като последица от докосването си до смъртта тя почувства миналото да пада от нея: нейното юношество например под грижите на порочния й чичо Хари Хайъм, който живееше в господарска къща от седемнадесети век, някога принадлежала на един далечен роднина, Матю Хопкинс119, генерала-откривател на магьосници, та той я беше кръстил Гремлинс120 в без съмнение страховит опит за хумор. Спомняйки си съдията мистър Хайъм, за да го забрави, тя промърмори на отсъстващия Джъмпи, че тя също има своята виетнамска история. След първата голяма демонстрация на Гроузвенър скуеър, където много хора хвърляха топчета под копитата на атакуващите полицейски коне, настъпи единственият случай в британското законодателство, в който топчето беше сметнато за смъртоносно оръжие, и млади хора бяха затворени, дори депортирани, заради притежаването на малките стъклени сфери. Председателстващият съдия по Гроузвенърския случай с топчетата беше същият този Хенри (оттогава известен като „Обесете ги“) Хайъм и да си негова племенница беше допълнително бреме за една млада жена, вече притисната надолу от своя политически десен глас. Сега, затоплена в леглото на временния си замък, Памела Чамча отърва себе си от този стар демон, сбогом, Обесете ги, нямам повече време за теб; и от призраците на родителите си; и се приготви да бъде свободна от най-скорошния от всички призраци.
118
Господарят на света Вишну.
119
Ловец на вещици от XVII век, по чиято вина загиват около 230 души, самият той обесен като вещер през 1647.
120
Дяволчета.