Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
— Хъм, интересна мисъл. Във всеки случай тя наистина би се гордяла с теб. Ти си сладко и добро момиче.
— Опитвам се, Джейк. Знаеш ли, вече съм сигурна, че те обичам.
Той се поколеба само секунда.
— И аз те обичам… Юнис. И Джоан Юнис.
— Радвам се, че спомена и двете имена. Джейк, мили, ще трябва да се ожениш за мен. Знаеш го, нали?
— Какво? О, небеса, не ставай глупава, миличка. Обичам те… но имаме такава огромна разлика в годините.
— Моля? Ах, глупости! Зная, че съм почти четвърт век по-стара от теб. Но нали вече не си личи? А ти ме разбираш по-добре от всеки мъж на този свят.
— Уф, чакай. Исках да кажа, че аз съм по-възрастен от теб.
(„Джоан, не му позволявай да говори така. Кажи му нещо банално — че мъжете и алкохолът се подобряват с възрастта. Пък и преди малко се чувстваше съвсем млад — нали забеляза?“) „Да. Тихо, моля те.“
— Джейк, ти въобще не си стар. Божичко, мен питай какво е старост! Ти си класика, Джейк — а класиката става все по-добра с времето. Пък и преди малко ми изглеждаше съвсем млад.
— Ъъъ… всъщност да де. Макар че едва ли съм като младоците.
Тя се изкиска.
— Джейк, толкова е приятно да си момиче. В твоята компания. Няма да споря с теб, ще чакам. С времето ще осъзнаеш, че имаш нужда от мен, както и аз от теб, и че никой друг не може да ни замести. Тогава ще ме направиш своята вярна съпруга.
— Хм! Не зная дали ще се справя толкова добре, колкото очакваш.
— Не бъди груб, миличък. Казах ти, че съм готова да почакам. Няма да ми избягаш, Джейк. Юнис не би те пуснала.
— Уф, по-добре да не споря. Моят стар приятел Йохан бе твърдоглав човек, същото може да се каже и за Юнис, макар и по нейния сладък начин. Понякога не зная с кого от двамата разговарям. Страхувам се да нямаш някое от онези раздвоения на личността, за които докторите толкова много обичат да говорят.
(„Веднага смени темата!“) „Да, миличка, но не бива да проличава нервност. Не смяташ ли, че все някога ще трябва да му кажем?“ („Разбира се. Но не твърде рано, Джоан. Първо да излезем на чисто. Забрави ли ремъците?“)
— Джейк, мили, не съм изненадана, че мислиш така за мен, защото понякога аз самата се чувствам по този начин. О, нищо, заради което да викаме психиатрите, навярно е нормално за странното положение, в което се намирам. От колко време ме познаваш? От четвърт век?
— Двайсет и шест години, подкарваме двайсет и седмата.
— Именно. Би ли се съгласил с мен, че най-точното определение за мен би било „дърто сластолюбиво копеле“?
— Не бих казал, че държането ти спрямо жените някога е било друго освен джентълменско.
— О, я стига, Джейк! В момента говориш с Йохан.
Соломон се ухили.
— Йохан, според мен ти си остана дърто сластолюбиво копеле до последния ден, преди да те вкарат в болницата.
— Така вече е по-добре. Никога не ме е интересувало, че другите ме смятат за дърт глупак само защото ми потичат лигите, като видя някое хубаво личице или крачета. А след това се сдобих с младото здраво тяло на Юнис. Женско тяло. Погледни ме, Джейк. Аз съм жена.
— Забелязах го!
— Не по начина, по който аз, Джейк! Не можеш да си представиш какво преживявам! Вълненията, Джейк, да не говорим за месечния цикъл. Вече два пъти ме споходи. Джейк, сега съм подвластна на Луната. Имаш ли изобщо представа какво значи това?
— Какво ли? Напълно естествен природен феномен. Здравословен.
— Означава, че тялото контролира мозъка също толкова, колкото и мозъкът — тялото. Че съм склонна към бърза промяна на настроението, че плача, преди да ми дойде цикълът. Чувствата, които ме изпълват, са женски, Джейк — а почти един век са ме вълнували само мъжки чувства. Да вземем за пример моята малка сестра-секретарка Уини — харесва ли ти, Джейк?
— Уф… проклет да си, Йохан! Тя е добро момиче. Петата заповед.
— Тя наистина е добро момиче. Но тъй като съм не само Йохан, но и Юнис, зная какво чувства. Отвътре е като разгонена котка, а ти си стар вълк, Джейк, господар на положението и ако поискаш да я вземеш, тя няма да се съпротивлява дълго.
— Джоан Юнис, не говори глупости. Аз съм три пъти по-възрастен от нея. — („Накъде биеш, шефе?“) „Зная накъде, но не и дали ще стигна там.“ („Само не вкарвай и Уини в играта. Мислех, че ще запазим Джейк за нас.“) „Не бъди егоистка, миличка. Уини е медицинска сестра, свикнала е да се грижи за нуждите на другите.“) — Джейк, мили, моето тяло е почти на възрастта на Уини… а ти си обичал и любил това тяло, макар да нямам спомен за това. Знаем, че Юнис беше скромно момиче, та кажи ми, как успя да й влезеш под кожата? Не вярвам да си я насилил. — („Как ли пък не, по-скоро аз бях тази, която го насили.“)