Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
— Не е честно да ме питаш по този начин!
— Защо, Джейк? Аз съм жена. Познавам ви добре и двамата. Зная, че ти не би прекрачил границата пръв, нито Юнис, но ако е имала някакви чувства към теб, което е най-вероятно, предполагам, че е съумяла да ти го покаже. Да те окуражи, да ти намекне, че ако опиташ, няма да се изложиш. Така ли е? Права ли съм? — („Ако каже не, значи лъже. Всичко стана за пет минути, сестрице — и щеше да свърши след десет, ако не ни бяха прекъснали. Спомняш ли си как бях изрисувана като русалка? Двамата с Джейк замацахме работата, наложи се да се измия, преди да се прибера вкъщи. Пробутах на Джо някакво скалъпено обяснение.“) „Той повярва ли ти?“ („Мисля, че да. Рисуваше, което означава, че умът му е другаде.“) — Джейк, ще ми отговориш ли? Или ще ме оставиш сама да си вадя заключения — най-вероятно погрешни?
— Мога да ти отговоря, но мисля, че не е твоя работа!
— Сигурно ще си прав и Йохан ще ти се извини. Но не и Юнис. Джейк, тялото на Юнис ми подсказва какво се е случило. Но не съм съвсем сигурна, а искам да съм като нея и ако тя е постъпвала по друг начин, държа да ми го кажеш. Не очаквам от теб интимни подробности. — („Защо пък не, миличка, ще ми се да разбера какво е чувствал той. За себе си зная и казах и на теб.“) „Не бъди прибързана, скъпа, виждаш, че съм го подкарала в правилната посока.“
— Джоан Юнис… не, Юнис! Когато си наумиш нещо, можеш да извадиш душата на човек!
— Това отговор ли е, Джейк? Казах ти вече, не разполагам с паметта на Юнис. — („Как ли пък не? Шефе, току-що ми хрумна нещо — и не става въпрос за плоските червеи. Всеки човек притежава временна и дълготрайна памет, също като Бетси — тази, последната, която е тук сега и говори с теб, съм аз. Наречи го «душа». Названието няма значение, говорим за нещо, което не е жлеза или нервна тъкан.“) „Юнис, спести ми философстването, докато си легнем. Опитвам се да се разбера с един мъж, а това невинаги е лесно.“ („Шефе, мислиш ли, че ще останем сами тази нощ в леглото? Искаш ли да се обзаложим?“) „Не зная — малко ме е страх.“ („Не се страхувай. Когато се случи, ти ще си напяваш «Ом мани падме», а аз ще поема кормилото. Като минем веднъж целия път, ще можеш да се справяш и самичка. Само дето винаги ще съм с теб. Да ти призная ли нещо, шефе? По-приятно ми е да съм теб, отколкото да съм твоя секретарка. Нямам търпение да се върна към някои дребни удоволствия.“) „Какво?“ („Душата говори, миличка — става въпрос за секс. Правя го от четиринайсет години — и сега съм изгладняла.“) „Аз го правя от пет пъти повече време и трябва да съм пет пъти по-изгладнял.“ („Съвсем обяснимо, шефе — ти си една сладострастна кучка.“)
Джейк най-сетне отговори:
— Джоан, не смятам, че ще е справедливо спрямо паметта на Юнис да ти разказвам каквото и да било за нея — но мога да разбера твоята гледна точка и защо толкова много държиш да научиш какво е било поведението ти в различни ситуации. Юнис беше честно и прямо момиче — („Изобретателна като змия — но пробутах на Джейк тъкмо този образ.“)… и, изглежда, е решила, че много ме харесва… защото ми позволи да бъда интимен с нея. Не беше нито изнасилване, нито съблазняване. — („И двете по малко, но не искам да си мисли така. Той е много мил мъж, Джоан. Когато го разнежиш, пусни му езиче. Но гледай да го направиш така, сякаш е станало по негова воля.“) „Ще се опитам. Но нека първо приключим с душевния стриптийз — а ти слушай, вместо да ни прекъсваш, може да научиш нещо интересно за мен.“ („Ще бъда добричка, шефе. Обещавам.“)
— Сигурна бях, че е било така, Джейк — след като познавам и теб, и нея. Казах ти, че вече мога да разбера Уини, защото е момиче като мен. Това ми е наследството от Юнис. Но Йохан също е жив и да се навърта по цял ден край Уини, без да може да предприеме нищо, за него е голямо изпитание. — („Хъм, това пък какво беше? Не е вярно, че не предприемаш нищо.“) „Казах ти да мълчиш! Не сме правили нищо повече, освен че се гушкахме. Ако някой ден двете с теб, безсрамна русалко, минем на другия бряг, това ще е десерт, а не черешката на тортата.“ („Няма да остане дълго ненахапана тази черешка!“) „Тихо!“ — Джейк, разбираш ли ме? Старият Йохан — аз, по-точно — смята Уини за страхотно парче.
— Щом го казва Йохан, разбирам напълно.
— Въпросът е представяш ли си какво е да го мисля в тялото на Юнис? Джейк, какво е отношението ти към хомосексуализма?
— Никакво. Никога не ме е интересувал.
— Дори от любопитство? Джейк, аз съм с цяло поколение по-възрастен от теб. Когато бях малко момче, хомосексуализмът беше перверзия, забранена тема, мит, пък и тогава ме интересуваха само момичетата. Не казвам, че не го е имало, просто аз не знаех. На петнайсет един мъж се опита да ми се пусне — първо не разбрах какво иска, после се изплаших. Вярваш ли, че в наши дни едно петнайсетгодишно момче ще е толкова невинно? Няма как, Джейк, тези неща ги пише в книгите, списанията, показват ги по телевизията. Дори правителството окуражава хомосексуализма — като начин да се справи с пренаселването й все пак няма официално признание. Напомня ми за младежките ми години, когато хората гласуваха за сухия закон, а се квасеха по повод и без повод. Помисли си колко много „престъпления на сексуална основа“ сега не подлежат на преследване от закона.