Завръщането на Интрудър
- Автор: Кунц Стивен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Завръщането на Интрудър». Краткое содержание книги:
— Чуваш ли това? — попита той Флап.
— Да. Какво е?
— Прилича ми на самолетен радар.
— Това е шибан МиГ или Ф-4, човече. Виж, лампата за прехват све... Не успя да довърши, защото Джейк Графтън наклони самолета на деветдесет градуса наляво и прасна претоварване пет, изстрелвайки едновременно диполни отражатели.
Когато курсът се промени с около деветдесет градуса, Джейк намали наклона и претоварването. Брегът остана зад тях, летяха към открито море. Лампата за прехват продължаваше да свети и писукането в слушалките не преставаше, въпреки че отново бе само три тона.
— На края на обхвата му сме, но ни вижда — каза Флап.
— Дръж се.
С ръчки на упорите Джейк отпусна лявото крило и опъна лоста. Посоката се промени с още деветдесет градуса. Вече летяха на север. Той отпусна носа и започна да снижава към океана. Междувременно Флап бе извил врат и оглеждаше отзад. Джейк правеше същото, но от време на време хвърляше поглед на приборите. Отново навън... прекалено много облачета. Не успя да забележи нищо.
Адреналинът действаше с пълна сила.
— Виждаш ли нещо? — попита той Флап нетърпеливо.
— Ти си първият, който ще разбере. Обещавам.
Сигурно бе Фантом, но можеше да е и МиГ! Тук, над океана, в международни води. Ако го свали, ще разбере ли някой?
Въобще пука ли му на някой?
По дяволите!
Този А-6 нямаше никакво въоръжение. Можеха да му се сложат Сайдуиндъри33, но Джейк никога не бе летял с такива ракети, дори за тренировка. Беше бомбардировач, а не изтребител. Дори оръдие нямаше. Поради причини от компетенцията само на Бог и специалистите по бюджета Флотът бе поръчал А-6 без вградени оръдия. Срещу изтребител беше беззащитен. Писукането щеше да им пробие тъпанчетата. Индикаторът показваше, че източникът е точно отзад и силата на излъчването се увеличава.
Джейк отново сви под прав ъгъл и се насочи на изток. Върна ръчките назад, за да намали топлинното излъчване на двигателите, като продължи плавното снижение, за да поддържа скоростта. Противникът продължи за малко на север, после ги последва, но им излезе на пет часа.
Джейк погледна назад. Облаци. Мили Боже! Дит-да-ди-ду, дит-да-ди-ду, дит-да-ди-ду... писукането беше влудяващо.
Небето свършваше. Пресичаха хиляда и сто фута. Океанът беше под тях.
Джейк блъсна ръчките докрай напред. Докато двигателите набираха обороти, той отпусна носа, за да превърне оставащата височина в скорост. Хоризонтира на четиристотин фута с 500 възела. Потегли лоста плавно и докара претоварването на четворка.
Изкачваше вертикално, когато влезе в облаците. Концентрира се върху приборите, игнорирайки лудото писукане от противниковия радар, и намали претоварването, без да връща лоста докрай. Продължаваха да са в облаци и когато авиохоризонтът дойде на десет градуса, той обърна самолета в нормално положение и продължи да набира височина.
Звукът от радара спря. МиГ-ът сигурно бе завил, за да му излезе отново отзад. Но накъде? Изпълнението на маньовъра го бе ангажирало изцяло и той не бе обърнал внимание на индикатора за опасността.
— Ляво или дясно? — попита Флап.
— Не знам.
Облачността изтъняваше. Стана доста по-светло. А-6 изскочи над облаците.
Джейк погледна вляво, Флап — вдясно.
Пилотът го откри пръв. На три-четири хиляди фута над тях, в насрещен завой. Ф-4.
— Проклет Фантом — изрева той по СПУ-то на Флап.
Флап се обърна и погледна иззад рамото на Джейк. После се отпусна назад и навири двата си средни пръста.
Джейк вдигна визьора на шлема и обърса лицето си. Лампата светна и писукането отново се появи в слушалките. Той се пресегна и изключи системата.
Самолетът изкачваше чудесно. Той включи автопилота и се обърна да наблюдава Ф-4. Изтребителят се приближи на половин миля и прекрати прехвата.
Джейк свали кислородната си маска и шлема и с ръкав попи потта от лицето. Косата избърса с ръкавиците. Потта остави тъмни петна по тях. После свали едната и изтри с пръсти солта от очите си.
— Мислиш ли, че му е било наредено? — попита Флап, когато той си сложи шлема и можеше да чува СПУ-то.
— Откъде да знам?
Една вечер, когато Джейк влезе в каютата си, финансистът го погледна и изохка:
— Пак си се подстригал! За Бога, Джейк, защо просто не обръснеш проклетата си глава и не сложиш край на това?
Графтън огледа прическата си в огледалото над мивката. — Какво ми пееш? На мен ми харесва.
— Това не е ли третото ти подстригване тази седмица?
— Е, признавам, че да гледаш проклетите морски пехотинци как прескачат час по час до бръснаря, подронва моя морал. Чувствам се като черна овца, ако не спазвам ритуала. И какво толкова те е грижа за моята коса? Нали рано или късно ще спре да расте.
33
Сайдуиндър — ракета въздух-въздух с инфрачервена глава за близък въздушен бой