Рейн-сан: Реквием за един убиец
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (John Rain) #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Рейн-сан: Реквием за един убиец». Краткое содержание книги:
Но точно тогава получава съобщение от бившия агент на ЦРУ Джим Хилгър: „Пленили сме приятеля ти Докс. Прави каквото ти се казва, иначе бившият морски пехотинец ще умре.“
Рейн не е сигурен, че Хилгър няма да убие Докс, след като изпълни поръчките му. И дали всичко не е капан за самия него?
От измамно спокойните плажове на Бали, през булевардите на Париж до градските каньони на Силиконовата долина и Ню Йорк Рейн трябва да се бори с възрастта си, враговете си и най-вече с убиеца вътре в себе си — битка, от която дори самият той не е сигурен, че ще излезе невредим.
Напуснах хотела, влязох в интернет кафене и пуснах съобщение на Хилгър:
„Ако се надяваш господин блондинът да ти се обади, ще ти се наложи да почакаш. Последния път, когато го видях, не беше добре.
Имаш само една възможност да излезеш от това жив. Пусни Докс.“
Надявах се, че съм подбрал точните думи. Смятах, че ще му привлека вниманието, но не можех да бъда сигурен. Възможно беше да ги разчете различно: да убие Докс, да ме подгони с целия си наличен ресурс и да се опита да приключи така играта.
Но не се тревожех за това. Наистина. На първо място бях прекалено уморен. Освен това не носех отговорност. Ледената ми същност вече командваше парада, а думата „тревога“ никога не е фигурирала в речника й. В края на краищата, за да се тревожиш, трябва да ти пука за нещо.
26.
Хилгър седеше на пристана, от двете му страни бяха Панчо и Гътри. Бяха акостирали в Сингапур предния ден и сега се намираха в яхтклуба на републиката. Минаваше един през нощта, но още беше горещо и влажно. Всички останали седемдесет яхти около тях бяха притихнали, люлееха се на морските вълни нагоре и надолу, сякаш дишаха в съня си.
Демеер им се бе обадил преди петнайсет минути, малко преди дванайсет на обяд нюйоркско време. Беше забелязал Рейн край апартамента на улица „Мот“. Никаква изненада. Знаеха, че Рейн е в Ню Йорк от влизането му във форума, точно както знаеха, че преди това е бил в Калифорния, а в самото начало — в Париж. Дотук — добре.
Ачинели се бе появил пет минути по-късно. Демеер им съобщи, че Рейн е влязъл след него във входа и всички знаеха какво означава това — че човекът е мъртъв. Демеер се канеше да пресрещне Рейн и да го убие, когато излиза от сградата. Каза им, че веднага след това ще се обади, и затвори.
Това стана преди петнайсет минути, много дълги петнайсет минути. Хилгър си представи последователността на събитията: Демеер се обади точно когато Рейн влезе във входа. Щеше да се забави вътре най-много пет минути. Демеер нямаше да се бави, когато той излезе, щеше веднага да го доближи и да го убие. Една минута, за да се върне до вана, да се изтегли и да им се обади няколко пресечки по-нататък. Нямаше как това да отнеме повече от десет минути.
Минаха още петнайсет. Всички мълчаха. Хилгър си помисли да се обади на Демеер, но не искаше да рискува. Демеер сигурно е прочистил мобилния си телефон, преди да тръгне. Ако нещо му се случи и Хилгър му звънне, обаждането ще остане в регистъра на апарата. Не че някой можеше да направи нещо с номера, но въпреки това не смяташе да поема такъв риск. Ако Демеер беше в състояние да се обади, щеше вече да го е направил.
Хилгър се обърна към Панчо.
— Можеш ли през сателита да влезеш на честотата на нюйоркската полиция?
Панчо кимна.
— Ще ми отнеме малко време, но — да.
— Добре. Да видим дали така няма да научим нещо.
Панчо изчезна. Гътри и Хилгър отново потънаха в мълчание.
След десет минути мексиканецът се върна. Хилгър разбра какво се е случило по положението на челюстта му, още преди да е казал и дума.
— Има убийство на улица „Мот“ — обяви Панчо. — Жертвата няма документи за самоличност, наричат го Джон Доу, Бял мъж. Рус, на около трийсет и пет години.
Хилгър кимна, но не показа никакви емоции.
— Как? — попита и това беше единственият интерес, който прояви към нещо извън плана на операцията.
— Прерязано гърло — поясни Панчо.
Гътри поклати глава.
— По дяволите — изруга. — По дяволите.
Хилгър въздъхна. Никога не се разстройваше в подобни ситуации, никога. И преди беше губил хора и инстинктите и обучението му налагаха да не се поддава на мъката, да остави това за по-късно, когато се справи със ситуацията и задейства нов план. Хората му винаги са очаквали от него да ги ръководи, а да ръководиш, значи да се съсредоточиш върху проблема, а не върху чувствата си.
— Какво смяташ, че ще предприеме Рейн? — попита Панчо.
— Трудно е да се каже — отвърна Хилгър. — Но ще се обади. Все още държим приятелчето му.
— Мислиш ли, че е убил Ачинели преди Демеер?
Хилгър кимна.
— Така мисля. Прослушвай честотата на полицията и скоро ще разберем със сигурност.
— Какви пробойни ни създава тази ситуация? — намеси се Гътри. — Демеер е бил стерилен, нали?
— Нямам никакво съмнение в това — отсече Хилгър. — И дори някой да може да го свърже с име, то няма да е истинското му. А дори фалшивото име да представлява някаква следа… Рейн няма ресурси, за да се възползва от нея. Дори и да има, ние се движим много и не може да ни локализира. Ще останем в Сингапур само още един ден, след това потегляме. Оперативно стоим добре.