Рейн-сан: Реквием за един убиец
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (John Rain) #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Рейн-сан: Реквием за един убиец». Краткое содержание книги:
Но точно тогава получава съобщение от бившия агент на ЦРУ Джим Хилгър: „Пленили сме приятеля ти Докс. Прави каквото ти се казва, иначе бившият морски пехотинец ще умре.“
Рейн не е сигурен, че Хилгър няма да убие Докс, след като изпълни поръчките му. И дали всичко не е капан за самия него?
От измамно спокойните плажове на Бали, през булевардите на Париж до градските каньони на Силиконовата долина и Ню Йорк Рейн трябва да се бори с възрастта си, враговете си и най-вече с убиеца вътре в себе си — битка, от която дори самият той не е сигурен, че ще излезе невредим.
Защо беше по-трудният въпрос. Като ме убие в непосредствена близост до изстиващото тяло на Ачинели, Хилгър щеше значително да намали възможността смъртта му да се сметне за ненасилствена. Два трупа толкова близо един до друг не може да са никакво съвпадение. Това означаваше, че за Хилгър не беше важно смъртта на Ачинели да се сметне за естествена. Което повдигаше въпроса защо изобщо ми възложи това убийство.
Имаше и още нещо. Третата задача беше за заблуда. Нямаше трета задача, тя беше само илюзия, начин да ми свалят гарда.
И най-накрая — Докс. Исках да се тревожа, защото знаех, че Хилгър може вече да го е убил, но ледената ми същност не ми позволяваше. Просто реши проблема, казваше един глас в мен. Остани спокоен. Бъди аналитичен. Нищо друго няма да помогне нито на теб, нито на Докс.
Поставих се в положението на Хилгър. Той беше умен. Как беше планирал всичко това?
„Има само две жертви — би могъл да разсъждава той. — Веднага щом и втората падне, моят човек премахва Рейн. Дали да убия първо Докс? Рисковано е. Ами ако Рейн поиска да говори с него, преди да се погрижи за Ачинели? Ами ако нещо се обърка при удара? Без Докс губя лостовете си. По-добре да изчакам. Когато моят човек потвърди, че с Рейн е свършено, веднага ще приспя Докс.“
Това ми звучеше логично. Аз бих постъпил така. Което означаваше, че Докс все още е жив.
Вероятно.
Разтърках очи. След като адреналинът се разнесе, настъпи неизбежната реакция на периферната нервна система. Мозъкът ми се замъгли и ужасно ми се приспа.
Как да се справя с положението? Това беше другото нещо, което трябваше да реша. Ако си изиграех картите правилно, Докс все още имаше шанс. Ако се провалях, и той заминаваше.
При всички случаи трябваше да се свържа с Хилгър. Трябваше да го накарам отново да се размърда и да продължа да се опитвам да изтръгна нова информация, за да направя пробива.
Как? Как?
Можех да се престоря, че всичко е минало гладко. Ачинели е мъртъв, очевидно от емболия. Дай да говоря с Докс. Искам подробности за третата задача.
Не, това щеше да го постави нащрек. Той много бързо ще научи какво се е случило с господин блондина. Сигурно вече подозира най-лошото, след като толкова сигурен човек още не му е докладвал след последната ни среща. Ако не му кажех какво е станало, ще усети, че си играя с него.
Тогава бъди искрен. Обвини го, заплаши го, изплъзни му се. Той точно това очаква и за това е готов. Ако си давах вид, че постъпвам предвидимо, той щеше да реагира предвидимо.
А това означава… какво? Не бях сигурен. Може би ще се опита да отрече всичко, да протака, да търси начин отново да ме докопа. Не знаеше, че съм видял човека му в Сайгон — ако знаеше, щеше да прати някой друг да ме причака в Ню Йорк, — затова сигурно си вярва, че ще може да блъфира докрай.
Разбира се, отново ще настоявам да говоря с Докс. А ако Хилгър не ми позволи? Това би означавало само едно. И аз щях да прекарам остатъка от живота си в опити да го накарам да си плати.
Отидох с колата до обществената библиотека на Грейт Нек и пуснах нова информация на Канезаки. После му се обадих от уличен телефон. При него още нямаше пет часа сутринта. Е, днес денят му щеше да започне рано.
Звънна само веднъж и след това чух гласа му.
— Да.
— Ти какво, да не спиш с телефона на възглавницата?
— Понякога.
— Веднага си провери съобщенията във форума. Пратих ти всички подробности за втория човек от списъка. Вече се погрижих за него. Всичко се развива много бързо.
— Вече си… пак си го направил. И чак сега ми казваш.
— Нямам време да споря с теб сега. Помниш ли русия от снимките, които ти пратих?
— Разбира се. Но не открих нищо за него.
— Вече ще можеш. Преди по-малко от два часа претърпя ужасна злополука в Ню Йорк.
— О, Боже!
— Да, нашият приятел го беше пратил да ме причака. Имах късмет.
— Нашият приятел… имаш предвид…
— Точно така. В списъка няма трети човек. Всъщност аз бях третият.
— Ами…
— Още не знам. Но се надявам да е добре. Той е лостът, с който нашият приятел ме действа, не помниш ли? Ще организирам нов телефонен разговор и ще разбера. Но ще се върнем на това след малко. Събуди ли се вече? Слушаш ли ме?