Издирваният
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #17
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Издирваният». Краткое содержание книги:
Престъплението е извършено близо до мястото, откъдето започва това необикновено пътуване. Ричър не подозира, че е в открадната кола със заложница. А двамата мъже не подозират, че са качили на автостоп най-неподходящия човек.
Бившият военен полицай и друг път е попадал в центъра на сложни конспирации. Но този път той не знае кои са добрите и кои лошите. Никой не казва истината – нито похитителите, нито заложницата. Нищо не е такова, каквото изглежда. А полицията вече издирва огромен мъж със счупен нос.
Джеймс Бонд, Мръсния Хари и Джейсън Борн не биха пожелали Ричър за противник.
Read more:
— Не мога да се къпя в банята на убита жена — направи гримаса Соренсън.
— А как можеш да се возиш в колата на мъртъв шериф?
— Къде изобщо мога да си купя дрехи?
— В някой от градските магазини, разбира се.
— Но ти избягваш населените места. Нали затова отби по този черен път?
— Можем да отидем в Син Сити. Вече знаем, че там продават ризи. В денонощния супермаркет.
— Тези ризи са боклук.
— Дори да е така, пак ще изглеждаш добре.
— Това ще го пропусна — хладно го изгледа Соренсън, помълча малко, после кимна. — Добре, да вървим в Син Сити. Ще постъпя като теб, ще си купя риза, а ти ще ми отпуснеш един час в някой мотел.
— Следобед не става — поклати глава Ричър. — Камериерките отдавна са си тръгнали. Ще трябва да платиш за цялата нощ.
— Няма проблем. Това ме устройва.
— Много си претенциозна.
— Повечето хора са такива.
— Може и да обядваме.
Но в същия миг телефонът на Гудман отново зазвъня. Със същото напрегнато електронно писукане, почти оглушително през тонколоните.
Кодът беше 816.
— Канзас Сити — безпогрешно определи Ричър.
— Не вдигай — рече Соренсън.
Телефонът продължаваше да писука. Шест, седем, осем пъти. После спря. В колата отново се възцари тишина, нарушавана единствено от приглушеното мъркане на мотора и шепота на отоплението.
— Твоите антитерористи бяха от Канзас Сити, нали? — подхвърли Ричър.
— Те не са мои.
— Доусън и Мичъл?
— Да.
— Кой друг би търсил Гудман от тамошен номер?
— Всеки. Брат, сестра, син, дъщеря. Състудент от колежа, колега рибар.
— В работно време?
— Защо не?
— Дали Гудман изобщо е учил в колеж?
— Нямам представа.
— Първият му заместник със сигурност не е.
Телефонът издаде единичен сигнал. Гласова поща.
Соренсън се наведе и започна да натиска бутоните. Косата ѝ докосна ръката на Ричър. Купето се изпълни с неясни шумове.
— Джиесем — определи Соренсън. — Слаб сигнал. Звънят от закрито помещение, а може би от движеща се кола.
После мъжки глас успя да надвие шумовете:
— Шериф Гудман! Обажда се агент Доусън от ФБР, Отдела за борба с тероризма в Канзас Сити. Снощи се запознахме. Незабавно се свържете с мен! Междувременно ви предупреждавам за един човек, който пътува с агент Соренсън от бюрото в Омаха. Той е опасен беглец, който трябва да бъде арестуван при първа възможност. Ние с партньора ми пътуваме към вас и ще поемем нещата в свои ръце, но дотогава внимавайте! Ще пристигнем най-много след половин час. Чакайте ни в шерифската служба.
След тези думи се разнесе някакво странно бълбукане, последвано от тишина.
Останаха само мъркането на мотора и шепотът на отоплението.
— Май ще излезе, че въпреки всичко окръгът не е наш — рече Соренсън.
51
Ричър не премести колата. Мястото беше добро, колкото всяко друго.
— Явно Омаха не си говори с Канзас Сити — подхвърли той. — Ако шефът ти знаеше, че Доусън и Мичъл пътуват насам, нямаше да моли Гудман да се превърне в неговите очи и уши.
— По-скоро обратното — рече Соренсън. — Канзас Сити не си говори с Омаха. Работят самостоятелно — нещо съвсем нормално за нафуканите антитерористи.
— Май ме вземат за терорист, нали?
— Те знаят, че си карал колата на Кинг и Маккуин. Които са убили човек, работещ за ЦРУ, поне ти така каза. Това автоматично ви превръща в терористи и тримата.
— Един чернокож с пикап за малко не ме взе броени минути преди да се появят Кинг и Маккуин. Зарадвах се, че отмина. Умирах от студ, а отоплението му явно не работеше. Сега съжалявам, че не спря. Отдавна щях да съм във Вирджиния.
— Вероятно с пневмония.
— Да вървим да ти намерим риза и душ.
— Нямаме време. Разполагаме с по-малко от половин час.
— До какво? Теб никой няма да те арестува, а мен изобщо няма да ме видят.
— Мислят, че съм отвлечена, и идват да ме спасят. Това е равносилно на арест.
— Шефът ти не е говорил с тях. Не знаят нищо за предполагаемото отвличане. Казаха, че пътувам с теб, а не че съм те взел за заложница. Ще си размените по едно „здрасти“, а след това ще те попитат за човека със счупения нос. Ти ще отвърнеш, че нямаш никаква представа. Това при положение, че изобщо те открият. Което едва ли ще се случи. Няма да ангажират стая в мотела, а дори и да ангажират, няма да ги настанят в твоята. Такава е практиката в мотелите.
— Добре — въздъхна Соренсън. — Да вървим.
Колата на Гудман нямаше нито джипиес, нито пътна карта в жабката. Шерифът не беше имал нужда от тях. Вероятно бе познавал окръга като петте си пръста. Може би бе израснал тук и бе прекарал целия си живот в това затънтено място. Затова Ричър се оправяше по памет с помощта на чувството си за ориентация. Намираше се на три километра североизточно от кръстовището, а трябваше да стигне на четири и половина северно от него. За целта пое на запад и след известно време излезе на главния път срещу тъжната морга за селскостопанска техника. Там спря, огледа платното в двете посоки, но не видя нищо обезпокоително. Никакви федерални седани, никакви отряди за бързо реагиране, никакви блиндирани бусове. Нямаше местни представители на закона, нямаше пътни барикади, нямаше хеликоптери във въздуха. Зави на север, измина последния километър и нещо и спря зад супермаркета, от който бяха пазарували Кинг и Маккуин.