Издирваният
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #17
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Издирваният». Краткое содержание книги:
Престъплението е извършено близо до мястото, откъдето започва това необикновено пътуване. Ричър не подозира, че е в открадната кола със заложница. А двамата мъже не подозират, че са качили на автостоп най-неподходящия човек.
Бившият военен полицай и друг път е попадал в центъра на сложни конспирации. Но този път той не знае кои са добрите и кои лошите. Никой не казва истината – нито похитителите, нито заложницата. Нищо не е такова, каквото изглежда. А полицията вече издирва огромен мъж със счупен нос.
Джеймс Бонд, Мръсния Хари и Джейсън Борн не биха пожелали Ричър за противник.
Read more:
— Как? Откъде ще започнем?
— От аутопсията на Карън Делфуенсо. Ще знаем повече в момента, в който получим първоначалните резултати.
— С какво ще ни помогнат те?
— Чакай и ще видиш. Можеш да попритиснеш своите хора.
— Няма нужда. Познавам ги. Ще работят с максимална бързина.
— Къде?
— Вероятно в Демойн. Там е най-близката нормална морга. Отиват и поемат нещата в свои ръце. Ние така работим.
— Кога ще имаме новини от тях?
— Знаеш нещо, нали? — изгледа го Соренсън.
— Лягай да спиш — отвърна Ричър. — Отговаряй на телефона само ако са твоите криминолози.
Ричър се изтегна на канапето в дневната — тройка с ниски странични облегалки, тапицирана в яркожълта дамаска. Беше по-зле от легло и по-добре от твърд под. Намести главата си и сви колене, за да не стърчат навън краката му. Нагласи вътрешния си будилник за след два часа, напълни дробовете си с въздух и бавно го изпусна. Заспа почти веднага.
И се събуди почти веднага. От телефона. Не от джиесема на Соренсън, а от стационарния апарат на Делфуенсо в кухнята. Той беше със стандартен метален звънец, който прозвуча няколко пъти, бавно и търпеливо, а после се включи телефонният секретар. Гласът на Делфуенсо беше жив и отчетлив, зареден с енергия.
„Това е домът на Карън и Луси. В момента не можем да се обадим, след сигнала оставете съобщение.“
След пиукането се чу гласът на друга жена, която покани Луси на гости, за да си играе с нейната дъщеря. Ричър отново заспа.
Събуди се точно след два часа. Коленете му бяха изтръпнали, а гърбът го болеше така, сякаш някой го беше налагал с чук. Надигна се до седнало положение и спусна крака на пода. В къщата цареше тишина.
Стана, вдигна ръце и опря длани в тавана. После намери банята, Наплиска лицето си и изми зъбите си, използвайки някаква паста с рисунка на динозавър върху тубичката, вероятно на Луси. След това отиде да надникне в гостната.
Соренсън спеше дълбоко. Лицето ѝ беше обърнато към него. Над окото ѝ падаше кичур коса, вероятно същият, който беше там, когато го държеше на мушка. Едната ѝ ръка беше пъхната под главата, а другата лежеше върху гърдите ѝ. Поза, която издаваше увереност и същевременно несигурност. Активно подсъзнание. Противоречиво състояние на духа. Телефонът ѝ започна да звъни в момента, в който се чудеше как да я събуди. Монотонният електронен сигнал, тънък и обвинителен, прозвуча веднъж, втори път. Соренсън се размърда, отвори очи и рязко се надигна. Потърси апарата със схванати от съня ръце и се втренчи в дисплея.
— Омаха — глухо промълви тя.
Трети сигнал.
— Не мога да не вдигам повече!
Четвърти сигнал.
— Съсипвам кариерата си!
Пети сигнал.
Ричър пристъпи към леглото, издърпа телефона от ръцете ѝ и натисна зеления бутон. Притисна го към ухото си и попита:
— Кой е?
— А ти кой си? — отговори мъжки глас.
— Аз попитах пръв.
— Откъде си взел този телефон?
— Познай.
— Къде е специален агент Соренсън?
— Кой пита?
Продължителна пауза. Може би човекът насреща включваше подслушвателно устройство или настройваше джипиес. Или просто мислеше.
— Казвам се Пери — отговори най-сетне той. — Специален агент от ФБР и началник на Оперативното бюро в Омаха, Небраска. Казано иначе, пряк началник на агент Соренсън. А кой сте вие?
— Човекът, който шофираше онази кола в Айова — отвърна Ричър. — В момента агент Соренсън е мой пленник. Считайте я за заложник, мистър Пери.
50
Соренсън не каза нищо, но си личеше, че е бясна. Мъжът дишаше тежко в слушалката.
— Исканията ми са много скромни, мистър Пери — заяви Ричър. — Ако държите да си получите агент Соренсън жива и здрава, не трябва да правите абсолютно нищо. Не ми се обаждайте, не се опитвайте да ме засечете, не ме притискайте и не ми пречете по никакъв начин.
— Кажи какво искаш — изръмжа Пери.
— Току-що го направих.
— Мога да ти помогна. Ще работим заедно.
— Карал си курс за преговори с похитители, нали?
— Да.
— Личи ти, защото не ме слушаш. Искам просто да ме оставиш на мира.
— Какво си намислил?
— Да ти свърша работата.
— Моята работа?!
— В твоя район има убити хора и изчезнало дете. Би трябвало да предупредиш ЦРУ и Държавния департамент да си седнат на задниците и да мълчат, но не си го направил. Вместо това потъна. Така че не ми се пречкай и ме остави да ти свърша работата.
— Кой си ти, по дяволите?
Ричър изключи телефона и го подхвърли на леглото.
— Ти си луд! — прошепна Соренсън.
— Не съвсем — поклати глава Ричър. — По този начин той е чист, ти също, а работата ще е свършена. Всички печелят.