Избрани творби в осем тома (Том 6)
- Автор: Юго Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Бакърджиев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Избрани творби в осем тома (Том 6)». Краткое содержание книги:
(Към придворните и войниците.)
Принц Арагонски съм — от много славен род!
Вдигнете по-висок, достоен ешафод!
(Присъединява се към пленниците.)
ДОНЯ СОЛ
Небе!
ДОН КАРЛОС
Забравил бях — отдавна всичко стана.
ЕРНАНИ
Но помня аз, че в мен кърви огромна рана.
Не оскърбителя обидата гнети —
у оскърбения тя яростно пламти.
ДОН КАРЛОС
Баща ми е отнел главата на баща ви?
Не знаех. Към това какво да се прибави?
ДОНЯ СОЛ (пада на колене пред императора)
Сир, пощадете го! Сир, не бъдете твърд
или убийте мен! Обичам го до смърт!
О, той е мой съпруг! Чрез него дишам само!
Бъдете милостив — убийте ни и двама!
Сир, аз пълзя пред вас! Той е за мен кумир,
тъй както е за вас империята, сир!
О, милост!
Дон Карлос я гледа неподвижен.
Но какво размисляте? Треперя…
ДОН КАРЛОС
Станете! Вие сте графиня Албатера,
маркиза Монроа…
(На Ернани.)
Той ще ви служи с меч,
и титли дава ви…
ЕРНАНИ
Това е кралска реч?
ДОН КАРЛОС
Не, императорска!
ДОНЯ СОЛ (става)
О!
ДОН КАРЛОС (посочва я на Ернани)
Вашата съпруга!
ЕРНАНИ (с поглед към небето, прегърнал Дона Сол)
О, боже!
ДОН КАРЛОС (на Дон Руи Гомес)
Дон Руи, чрез моята услуга
два знатни рода днес се свързват в този брак.
ДОН РУИ (мрачен)
Не е до знатността…
ЕРНАНИ (гледа Доня Сол с любов и я прегръща)
Аз вече нямам враг!
(Хвърля ножа си.)
ДОН РУИ (на себе си, гледайки двамата)
О, да избухна ли? Тегло любовно, нямо!
Не, състрадание ще предизвикам само!
Без пламък изгори, скръбта си скрий от тях
и страдай, но без вик. Ще предизвикаш смях!
ДОНЯ СОЛ (в прегръдките на Ернани)
О, мой херцог!
ЕРНАНИ
С любов съм преизпълнен, мила!
ДОНЯ СОЛ
О, щастие!
ДОН КАРЛОС (на себе си, с ръка на гърдите)
Сърце, не бий с такава сила!
Послушай разума — той дълго бе смутен.
От днес Германия, Испания за мен
ще бъдат с Франция в сърцето ми еднички.
(Спира поглед на знамето.)
Да, императорът е горд орел над всички
и не сърце, а герб той носи цял живот.
ЕРНАНИ
О, цезарю!
ДОН КАРЛОС
Сеньор, ти си от славен род
И твоето сърце
(сочи Доня Сол)
пред мен я заслужава.
Коленичи, херцог!
Ернани коленичи. Дон Карлос снема от гърдите си ордена на „Златното руно“ и го поставя на шията на Ернани.
Виж — орден ти се дава!
(Вади шпагата си и три пъти докосва с нея рамото на Ернани.)
И верен ми бъди — от днес си рицар ти!
(Помага му да стане и го целува.)
И все пак орден друг, по-чист до теб блести,
какъвто нямам аз, макар да ми прилича:
обичана жена, която те обича.
Ти си щастлив, а аз ще имам само трон.
(Към заговорниците.)
Не помня имена. Омраза, гняв, закон —
забравям ги сега. И всичко ви прощавам!
Един добър урок на тоя свят въздавам!
И не забравяйте: Карл Първи бе сменен
от император нов — Карл Пети… В този ден
Европа, плачеща, ме тук ръкоположи