Избрани творби в осем тома (Том 6)
- Автор: Юго Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Бакърджиев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Избрани творби в осем тома (Том 6)». Краткое содержание книги:
от католик и крал в могъщ избраник божи!
Заговорниците коленичат.
ЗАГОВОРНИЦИТЕ
На Карлос — слава!
ДОН РУИ (на Дон Карлос)
Аз, аз само съм унил!
ДОН КАРЛОС
И аз!
ДОН РУИ (настрани)
Прости му той, но аз не съм простил!
ЕРНАНИ
Кой тук ни промени?
ВСИЧКИ (войници, заговорници, благородници)
Карл Пети засиява
и над Германия!
ДОН КАРЛОС (обръща се към гробницата)
На Карл Велики — слава!
Вървете си сега!
Сцена пета
ДОН КАРЛОС (сам, покланя се пред гробницата)
Доволен ли си днес?
И всичко ли сега реших по дълг и чест?
Дали съм вече друг? Не тъна ли в поквара?
Добре ли свързах шлем със римската тиара?
Достоен ли съм аз за трона и властта?
Дали уверено ще мина през света,
покрит с развалини, по който ти тогава
проправи път за нас със стъпка величава?
Не знам — запалих ли от тебе факла аз?
Когато промълви, разбрах ли твоя глас?
Ах, бях изгубен, сам пред тоя свят огромен —
той дебнеше ревящ, жесток и вероломен.
Тук датски крал, а там Рим иска тежка дан!
Лутер, Венеция, Франсоа и Сюлейман —
ками на завистта, които святкат в мрака,
и примки, и скали, враг, който само чака,
народи, плашещи по двадесет крале…
Започвай всичко днес, за да не свършиш зле!
Аз те попитах: „Как да почна, исполине?“
И отговора чух: „Почни със прошка, сине!“
Пето действие
Сватбата
Сарагоса
Тераса в Арагонския дворец. В дъното се виждат перилата на стълба, която се спуска към градината. Вдясно и вляво две врати, които водят към терасата; терасата е оградена с балюстрада, над която се издигат две редици мавритански аркади; над тях и през тях се виждат градината на двореца, водоскоци в сянка, храсти, сред които се мяркат светлинки, а в дъното се очертават готическите и арабските сводове на осветения дворец. Нощ. Чуват се далечни фанфари, Маски, домина, пръснати, сами или по групи, минават по терасата. В предната й част група млади благородници, с маски в ръце, шумно се смеят и разговарят.
Сцена първа
Дон Санчо Санчес де Сунига, граф Де Монтерей; Дон Матиас Сентурион, маркиз Алмунян; Дон Рикардо де Рохас, граф Де Касапалма; Дон Франсиско де Сотомайор, граф Де Велалкасар; Дон Гарси Суарес де Карбахал, граф Де Пенялвер.
ДОН ГАРСИ
Привет на радостта! Невестата е чудна!
ДОН МАТИАС (гледа балкона)
А Сарагоса? Тя през тази нощ е будна.
ДОН ГАРСИ
Не зная сватба аз с такъв голям разкош,
със двойка по-добра и в по-красива нощ!
ДОН МАТИАС
Дон Карлос е добър.
ДОН САНЧО
Като си спомня само
как с него скитахме да дирим любовта му,
не виждах край такъв на нашата шега!
ДОН РИКАРДО (прекъсва го)
Аз също скитах с вас.
(На останалите.)
Но слушайте сега:
три пламенни сърца една жена обичат —
бандит, херцог и крал. След нея дружно тичат,
обсаждат я отвред. Но кой печели? Кой?
Бандитът!
ДОН ФРАНСИСКО
Че какво по-просто, боже мой!
Богатство и любов — приличат на игрите
с фалшиви зарове. Печелят ги крадците!
ДОН РИКАРДО
От кралската любов съм днес така богат!
Най-първо станах граф, по-късно гранд, алкад
на двора… И растях — признавам си сърдечно.
ДОН САНЧО
Да, вашта тайна е, че сте вървели вечно
след краля…
ДОН РИКАРДО
Точно тъй. Изтъквах се дори!
ДОН ГАРСИ