Избрани творби в осем тома (Том 6)
- Автор: Юго Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Бакърджиев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Избрани творби в осем тома (Том 6)». Краткое содержание книги:
От ада ли си ти?
МАСКАТА
Не, но отивам там!
Продължава пътя си и изчезва зад перилата на стълбата. Всички го изпращат с погледи, в които се чете ужас.
ДОН МАТИАС
Какъв гробовен глас! И колко безутешен!
ДОН ГАРСИ
И страшен — но друг път! На бала ми е смешен.
ДОН САНЧО
Това е зла шега!
ДОН ГАРСИ
Щом тук на бал дойде
и Луцифер, преди и нас да отведе,
да потанцуваме!
ДОН САНЧО
Дали ни се присмива?
ДОН МАТИАС
Ще видим утре туй!
ДОН САНЧО (на Дон Матиас)
Я вижте: где отива?
ДОН МАТИАС (надвесен над перилата на терасата)
Да, слиза, слиза той. Изгуби се почти
по стълбата, ей там.
ДОН САНЧО
Забавно!
(Замислен.)
Виж го ти.
ДОН ГАРСИ (към една минаваща дама)
Маркизо, този танц?
(Покланя се и й подава ръка.)
ДАМАТА
Но моят мъж не дава
и танците ми с вас брои и забранява.
ДОН ГАРСИ
Но тъкмо затова. Брои ги той щастлив,
а с вас играя аз.
Дамата му подава ръка и те излизат.
ДОН САНЧО (замислен)
О, призрак мълчалив!
ДОН МАТИАС
А, ето идват тук съпрузите. Мълчете!
Ернани и Доня Сол влизат под ръка. Доня Сол е облечена във великолепна сватбена рокля. Ернани, целият в кадифе, с огърлицата на „Златното руно“. Зад тях — тълпа от маски, дами и благородници, които образуват свитата им. Двама войници с алебарди и блестящи ливреи ги следват, а пред тях вървят четирима пажове. Всички се отстраняват и покланят при преминаването им. Фанфари.
Сцена втора
Същите, Ернани, Доня Сол, свита.
ЕРНАНИ (поздравява всички)
Сеньори!
ДОН РИКАРДО (отива при него и се покланя)
Екселенц, все тъй щастлив бъдете!
ДОН ФРАНСИСКО (съзерцава Доня Сол)
О, свети Якове! Венера ли е тя?!
ДОН МАТИАС
Чудесен ден за тях — особено нощта!
ДОН ФРАНСИСКО (посочва на Дон Матиас брачната стая)
Какви ли нежности ще има в тази стая!
Да бях магьосник, щях невидим да узная —
чудесно би било!
ДОН САНЧО (на Дон Матиас)
Среднощ е. Да вървим!
Всички се покланят на новобрачните и излизат — едни през вратата, а други по стълбата в дъното.
ЕРНАНИ (изпраща ги)
Да ви закриля бог!
ДОН САНЧО (остава и последен му стиска ръката)
Бъди щастлив!
(Излиза.)
Ернани и Доня Сол остават сами. Шум от стъпки и гласове, които се отдалечават, след това утихват съвсем. В началото на следващата сцена фанфарите постепенно замлъкват, а светлините една след друга угасват. Полека-лека настъпва тишина и мрак.
Сцена трета
Ернани, Доня Сол.
ДОНЯ СОЛ
Стоим
съвсем сами сега.
ЕРНАНИ (иска да я привлече в прегръдките си)
Любима!
ДОНЯ СОЛ (засрамена, отстъпва)
Късно става!
ЕРНАНИ
Мой ангел, щом съм с теб, все време не остава!
ДОНЯ СОЛ
Шумът ме умори, защото радостта