Лицето [bg]

— Имаш предвид нещо друго, освен че се намирам в зоната от здрача? Или че наистина съм умрял от огнестрелната рана и това е адът?

— Наистина не може да се измислят много обяснения — съгласи се Хазарт.

— Поне не от вида, който ония с костюмите в полицейската академия наричат „стандартни методи на разследване“.

— Не ми приличаш на откачил — отбеляза Хазарт.

— И на мен ми се струва, че не съм откачил. Но лудият винаги разбира последен.

— Освен това беше прав за пистолета в торбата с пържени картофки. Така че трябва да е било поне нещо като… ясновидско изживяване.

— Ясновидско, да. Само как да се обясни кръвта под ноктите ми?

Хазарт бе възприел това потресаващо твърдение с мълчаливо доверие и забележително спокойствие.

Въпреки това Итън нямаше никакво намерение да му каже за катастрофата и прегазването от круизъра и камиона. Или за смъртта си в линейката.

Ако някой кажеше, че е видял призрак, щяха да го сметнат за нормален човек, преживял нещо свръхестествено. Ако кажеше, че е видял още един призрак на друго място и по друго време, щяха да го сметнат в най-добрия случай за ексцентрик и всяка негова дума от тук нататък щеше да бъде поставяна под съмнение.

— Този, който застреля Рейнърд — продължи Хазарт, — е бил професионален убиец. Наричал се е Хектор Х. Истинското му име е Калвин Рузвелт. Бил е гангстер, следователно съучастникът му трябва да е карал кола, която двамата са откраднали малко преди нападението.

— Типична история — съгласи се Итън.

— Само че никой не се е обадил да каже, че мерцедесът, който са използвали, е откраднат. Проверих номера му и няма да повярваш на кого принадлежи.

Хазарт вдигна поглед от стиснатите си ръце и се взря в очите на Итън.

Итън не знаеше какво ще последва, но беше сигурен, че няма да е хубаво.

— На кого?

— На твоя приятел от детинство. Прословутият Дъни Уислър.

Итън не отмести поглед. Не смееше.

— Знаеш какво се случи с него преди няколко месеца.

— Давиха го в тоалетната чиния, но не го умориха докрай.

— Няколко дена след това адвокатът му ми се обади да ме уведоми, че ме е упълномощил като изпълнител на завещанието си, както и да вземам решения относно лечението му приживе.

— За първи път го чувам.

— Не виждах причина да го споменавам преди. Знаеш какво представляваше той. Разбираш защо не исках да имам нищо общо с него. Но приех положението от… как да кажа… заради това, което той значеше за мен, когато бяхме деца.

Хазарт кимна. Извади ролка твърди карамели от един от джобовете си, отвори опаковката и предложи на Итън да си вземе.

Итън поклати глава.

— Дъни почина тази сутрин в „Богородицата на Анджелис“.

Хазарт измъкна един бонбон от ролката и го пъхна в устата си.

— Не могат да намерят трупа му — добави Итън, защото изведнъж усети, че Хазарт вече знае всичко.

Хазарт внимателно загърна бонбоните със свободния край на опаковката и не каза нищо.