Лицето [bg]

Ако беше майстор или доставчик, дошъл в затворен бус, пазачите щяха да го помолят да ги изчака отвън. Някой от тях щеше да дойде и да огледа вътрешността на колата, да не би шофьорът да е бил принуден да доведе злосторници.

Палацо Роспо не беше крепост нито от Средновековието, оградена с ровове, пълни с вода, и вдигащите се мостове, нито според съвременните разбирания. Но в никакъв случай беше и торта на поднос, та всеки гладен крадец да може да я излапа.

Портата можеше да бъде съборена с експлозиви. Високата ограда можеше да бъде преодоляна със стълба. Но човек не можеше лесно да се промъкне незабелязан. Неканените гости щяха почти моментално да бъдат забелязани и проследени от камерите, от датчиците за движение и топлина, както и от други устройства.

Широка девет метра и тежаща три и половина тона, портата изглеждаше твърде солидна, за да се помести. Но моторът, който я задвижваше, беше много мощен и тя се изтъркаля на колелцата си с привидна лекота и с по-голяма бързина, отколкото би могло да се очаква.

Парцел с площ двайсет декара се смята за голям в повечето жилищни райони. В този район, където четири декара струват повече десет милиона долара, имот с площ от двайсет декара е равностоен на извънградското имение на английски барон.

Дългата алея към входа заобикаляше изкуственото езеро пред къщата, която не беше в стил барок като бронзовата порта, а облицован с варовик макет на триетажна паладийска сграда с прости класически орнаменти и елегантни пропорции въпреки огромния си размер.

Малко преди да стигне до езерцето, алеята се раздвояваше и Итън пое по отклонението, водещо отстрани на големия дом. При следващото разклонение една от алеите водеше към сградата за домакина по поддръжката на двора и стаята на пазачите, а другата беше рампа, по която се слизаше в подземния гараж.

Гаражът беше на два етажа. На горния Лицето държеше личната си колекция от трийсет и две коли, като се започне от ново порше и серия от ролс-ройси от трийсетте години на двайсети век, премине се през мерцедес-бенц 500К от 1936, дюсенберг модел „J“ от 1931 и се стигне до кадилак шестнайсет от 1933 г.

На долния етаж се намираха автомобилите за работа, собственост на имението, както и места за паркиране на служителите.

И на двата етажа подовете бяха покрити с бежови матови керамични плочки, а стените бяха облицовани с гланцови плочки с подходящ цвят. Подпорните колони бяха украсени с мозайки в различни нюанси на жълто.

Малко автосалони за луксозни возила за най-богатите изглеждаха така красиви, както долния етаж на гаража.

Таблото за закачване на ключовете от колите беше на стената до асансьора. На пода под него седеше Фрик със същата фентъзи роман в ръце, който бе чел в библиотеката тази сутрин. Той се изправи при появата на Итън.

Срещата с момчето до такава степен зарадва Итън, че чак се учуди. Нищо друго не бе имало положителен ефект върху него през този дълъг, мрачен, смазващ ден.