Лицето [bg]

Или да спре асансьора и да ги убие.

Нито едно от тези действия не би променило съществено бъдещето му.

Той лудо завижда на щастието им. Би изпитал известно диво задоволство да им отнеме останалите години.

Ала колкото и да е сбъркан — списъкът с неговите недостатъци и пороци е дълъг, — той не може да убива само от завист. Повече от милостта му пречи гордостта.

Апартаментът им е на четвъртия етаж в противоположния край на неговия. Той им пожелава всичко хубаво и ги наблюдава как се отдалечават, хванати за ръце.

Дъни ще нощува в президентския апартамент. Това величествено жилище е резервирано за година от Тифон, който няма да има нужда от него през следващите няколко дни, защото ще пътува по работа.

Думата „президентски“ предполага недоизказано демократично великолепие. В тези обширни стаи обаче царят такова богатство и такава чувственост, че те са по-неподходящи за слугите на демокрацията, отколкото за кралски особи и полубогове.

Инкрустирани мраморни подове, персийски килими в златно и пурпурно, кайсиево и турскосиньо, ламперия от скъпо дърво, издигаща се на пет метра към декоративни вдлъбнати тавани…

Дъни броди от стая в стая, подтикван от чисто човешкото желание да се огради с красота, за да отрече необходимостта да живее в суровата действителност. Всеки дворец и всяко произведение на изкуството са просто прах, все още нереализиран, и времето е търпеливият вятър, който ще го разпилее. Въпреки това специалисти са посветили много мисъл, усилия и грижи да направят тези стаи привлекателни, защото, при всичките доказателства за противното, се надяват, че животът им има смисъл и че в таланта им е заложена по-голяма цел.

До преди две години Дъни не познаваше тази надежда. Три години болка, причинена от загубата на Хана, го накараха да повярва в Бог.

Постепенно през годините след погребението й една неочаквана надежда се зароди в него, отчаяна и крехка, но неотстъпваща. И все пак той си остава до голяма степен старият Дъни, затънал в обичайните си мисли и действия.

Надеждата е мъгляво сияние. Той не се е научил как да я избистри в нещо неподправено, ясно и мощно.

И никога няма да се научи.

Влязъл в главната спалня, той застава пред окъпания в дъжд прозорец и се заглежда на северозапад. Зад размитите от водата светлини на града, зад тучната растителност и богаташките къщи на Бевърли Хилс се намират Бел Еър и Палацо Роспо, този нелеп, но и смел паметник на надеждата. Всички, които са го притежавали, са мъртви, или ще умрат.

Той се извръща от прозореца и се задържа погледа си на леглото. Камериерката е махнала кувертюрата, отгърнала е завивката и е сложила малка златна кутийка на една от възглавниците.

В кутийката има четири бонбона. С елегантната си форма и украса те обещават да са много вкусни, но той не ги опитва.