Лицето [bg]

— Колега от университета. Но Рейнърд още не бе написал тази част. Беше успял да стигне до края на сцената, в която убиват майка му. В реалния живот името й е било Мина. Била е простреляна в десния крак и после пребита до смърт с мраморна лампа с бронзова позлата. В сценария името й е Рина, която е наръгана многократно с нож, обезглавена, насечена на парчета и изгорена във фурна.

Итън потръпна.

— Изглежда, че дните на майка му са били преброени, независимо от това дали Рейнърд е щял да срещне, или не професора.

Те замълчаха. Добре изолираният покрив на църквата беше толкова далеч от тях, че гласът на бурята едва се долавяше — не приличаше толкова на барабаненето на дъжд, колкото на пърхането на крилете на кръжащо ято птици.

— Значи — обади се най-сетне Хазарт, — въпреки че Рейнърд е мъртъв, май ще е по-добре великият Чан да продължи да се оглежда през рамото си. Професорът, или какъвто ще да е в реалния живот, все още се подвизава наоколо.

— На кого е възложен случаят с убийството на Мина Рейнърд? — попита Итън. — Познавам ли го?

— На Сам Кеселман.

Сам бе работил като детектив в отдела за убийства и грабежи по времето, когато Итън още беше полицай.

— Какво мисли той за сценария?

Хазарт сви рамене.

— Още не е чул за него. Сигурно няма да му занесат копие до утре.

— Той е добър полицай. Ще се захване здраво с работата.

— Може би не толкова бързо, колкото ти би искал — предрече Хазарт.

В предната част на църквата под напора на течението пламъците на свещите, запалени от някой молещ се, се гърчеха в рубинени чаши. Призрачни светлини и сенки криволичеха по стената на олтара.

— Какво смяташ да правиш? — попита Хазарт.

— Убийството на Рейнърд ще бъде във вестника утре сутринта. Няма начин да не споменат и убийството на майка му. Това ще ми даде оправдание да отида при Кеселман, да му разкажа за колетите, които Рейнърд пращаше на Манхайм. Кеселман ще е прочел недописания сценарий…

— За който ти не знаеш нищо — напомни му Хазарт.

— … и ще разбере, че заплахата за Манхайм остава, докато не се установи кой е професорът. Това ще ускори разследването и аз дори междувременно може да получа полицейска закрила за шефа си.

— Може, ако живеехме в идеален свят.

— Понякога системата работи.

— Само тогава, когато не го очакваш.

— Вярно, но аз нямам необходимите ресурси да разследвам приятелите и съдружниците на Рейнърд достатъчно бързо, нито имам правото да се ровя в личния му архив и във вещите му. Ща не ща, налага ми се да разчитам на системата.

— А обядът ни днес?

— Няма такъв.

— Някой може да ни е видял. А и кредитната карта може да се проследи.

— Добре тогава, обядвали сме заедно. Но не съм споменал за Рейнърд пред теб.

— И кой ще ни повярва?

Итън не можа да се сети за някой, който би могъл да бъде толкова доверчив.

— Обядваме двамата, аз си измислям причина да отида при Рейнърд същия ден и по някаква случайност вземат, че го убиват, докато съм там. Сетне по някаква случайност колата, с която убиецът се е готвил да избяга, се оказва собственост на Дъни Уислър, стария ти приятел.