Шантарам

Поне нощите бяха тихи. През онези години полицията налагаше на Бомбай вечерен час. Половин час преди полунощ полицейските джипове се събираха по главните улици в центъра и започваше принудителното затваряне на ресторанти, барове, магазини и дори на малки сергийки за цигари и паан на тротоара. От тротоарите бяха разгонвани просяците, наркоманите и проститутките, които още не се бяха прибрали и изпокрили. Стоманени щори се спускаха върху витрините. Бели хасени платнища се мятаха върху сергиите по всички пазари. Над града се спускаха тишина и пустота. Сред дневната суматоха в Бомбай, във вихъра и блъсканицата на хора и задължения, бе невъзможно да си представиш подобно безлюдие. Но всяка нощ се повтаряше същото — беззвучно, прекрасно и заплашително. Бомбай се превръщаше в запустяла къща, населявана от призраци.

Два-три часа след полунощ цивилни полицаи арестуваха съмнителните лица — обикаляха празните улици в търсене на престъпници, наркомани, заподозрени, бездомни и безработни. Повечето от половината градско население беше бездомно, разбира се, и мнозина от тези хора живееха, хранеха се и спяха на улицата. Спящите бяха навсякъде, проснали се на тротоара, завити само с тънко одеяло или памучен чаршаф, за да ги пазят от нощната влага. Несемейни, семейства и цели села, избягали от някоя суша, наводнение или глад, спяха по каменните тротоари и във входовете, сгушени един в друг от нужда.

Формално спането на улицата в Бомбай бе незаконно. Полицаите налагаха закона; но проявяваха прагматичност, каквато биха проявили, ако, да речем, прилагаха закона срещу проституцията на Улицата на десетте хиляди курви. Изискваше се да правиш известна разлика и всъщност списъкът на онези, които те не биха арестували за скитничество, бе доста дълъг. Садху и всички други, отдадени на религията, например, попадаха в тази графа. Към възрастните хора, сакатите, болните и ранените, полицията не проявяваше особено съчувствие и ги принуждаваше да се местят на друга улица, ала не ги арестуваше. Лудите, ексцентриците или странстващите артисти — музиканти, акробати, жонгльори, актьори и змиеукротители — понякога ги насмитаха, но не ги закачаха по време на арестите. Семействата, особено тези с малки деца, обикновено получаваха само строго предупреждение да не остават повече от няколко нощи в даден район. Всеки, който можеше да докаже, че има работа, колкото и черна да е тя, като си покаже визитната картичка или написан адрес на работодателя си, го пощадяваха. Чистоплътните и порядъчни неженени мъже, които показваха някакво ниво на образование, обикновено се разминаваха с ареста, дори и да бяха безработни в момента. И, разбира се, нищо не застрашаваше всеки, който можеше да плати рушвет.