Шантарам
- Автор: Робъртс Грегъри Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шантарам». Краткое содержание книги:
Оберкелнерът, млад мъж от Махаращра, се втурна към колата и закима енергично, докато шофьорът ни поръчваше. Абдула слезе от колата и се отправи към дългия и оживен щанд за храна за вкъщи. Наблюдавах го. Ходеше с предизвикателна грация на атлет. Беше по-висок от повечето младежи наоколо и осанката му излъчваше поразителна, горда увереност. Черната му коса отзад беше дълга почти до раменете. Беше облечен с прости, не много скъпи дрехи — меки черни обувки, черни панталони и бяла копринена риза, но те му стояха добре и той ги носеше с елегантността на боец. Тялото му беше мускулесто, изглеждаше около 28-годишен. Той се обърна към колата и зърнах лицето му. Красиво лице, спокойно и с овладян израз. Знаех откъде идва това самообладание. Бях видял как бързо и смъртоносно се движеше, когато обезоръжи противника в салона на Стоящите Баба.
Няколко клиенти и целият обслужващ персонал разпознаха Абдула — заговаряха го, усмихваха се или се шегуваха, докато поръчваше цигари и паан. Жестовете им бяха преувеличени, смехът — по-силен отпреди малко. Те се тълпяха около него и често се пресягаха да го докоснат. Като че отчаяно се мъчеха да му се харесат или поне да го накарат да ги забележи. Но се долавяше колебание, някаква неохота, сякаш въпреки бъбренето и усмивките, те всъщност нито го харесваха, нито му имаха доверие. Съвсем ясно личеше, че се страхуват от него.
Келнерът се върна и подаде храната и питиетата на шофьора. Задържа се до отворения прозорец на Кадербай, а очите му го молеха да го заговори.
— Баща ти добре ли е, Рамеш? — попита го Кадер.
— Да, бай, добре е. Но… но… имам проблем — отвърна младият келнер на хинди, като подръпваше нервно мустака си.
Кадербай се намръщи и се втренчи в тревожното му лице.
— Какъв проблем, Рамеш?
— Ами… с хазяина, бай. Има… ще ни гонят. Аз, ние, семейството ми, вече плащаме двоен наем. Но хазяинът… хазяинът е алчен и иска да ни изгони.
Кадер кимна замислено. Насърчен от мълчанието му, Рамеш забърбори бързо на хинди:
— Не е само моето семейство, бай. Ще изгонят всичките семейства от сградата. Всичко опитахме, излязохме с много добри предложения, но хазяинът не ще и да чуе. Той има гонда и тези гангстери ни заплашиха, и дори пребиха някои от нас. Собствения ми баща пребиха. Срам ме е, че не убих този хазяин, бай, но знам, че това само ще докара още беди на семейството ми и на останалите семейства в сградата. Казах на почитаемия ми баща, че трябва да ви кажем и че вие ще ни защитите. Но баща ми е твърде горд. Познавате го. И той ви обича, бай. Не би ви безпокоил, за да иска помощ, и много ще се разсърди, ако разбере, че съм говорил така за бедата ни. Но когато тази вечер ви видях, господарю Кадербай, си помислих, че… че Бхагван ви е довел тук при мен. Аз… много ви се извинявам, че ви безпокоя…
Той млъкна и преглътна. Така здраво стискаше металния поднос, че пръстите му бяха побелели.
— Ще видим какво може да се направи за проблемите ви, Раму — изрече бавно Кадербай. Галеното име от Рамеш — Раму, предизвика широка детска усмивка на младото лице. — Утре точно в два часа ела при мен. Ще поговорим. Ще ви помогнем, иншаллах. О, Раму, и няма нужда да казваш за това на баща си, докато, иншаллах, не разрешим проблема.
Рамеш сякаш искаше да сграбчи ръката на Кадер и да я целуне, но просто се поклони и се оттегли, като бърбореше благодарности. Абдула и шофьорът бяха поръчали плодова салата и кокосово кисело мляко и когато четиримата останахме сами, те започнаха да ядат, шумно изразявайки одобрението си. Ние с Кадербай бяхме поръчали само ласи с аромат на манго. Докато отпивахме от леденостудените напитки, още един посетител се приближи до прозореца. Беше началникът на местния полицейски участък.