Конспирация за Короната

веряваше списъка със свидетели, когато на вратата на кабинета му се по-

чука и влезе прислужник.

– Поднасям извинения за безпокойството, сър – поклони се мъжът, –

епископ Салдур е тук. Каза, че сте искали да го видите?

– Разбира се, разбира се, покани го – отвърна ерцхерцогът.

Старият духовник влезе, облечен в червено-черна роба. Брага преко-

си стаята и с поклон целуна пръстена му.

– Благодаря ви за ранната визита, Ваша милост. Гладен ли сте? Ще

желаете ли закуска?

– Не, благодаря, вече се нахраних. На моята възраст човек се събуж-

да рано, независимо дали желае или не. За какво точно искаше да гово-

рим?

– Исках да се убедя, че нямате някакви въпроси относно утрешните

показания. Можем да ги преповторим. Заделил съм време.

– Разбирам – отвърна епископът, кимайки бавно. – Не смятам това

за необходимо. Притежавам ясна визия за изискваното.

– Чудесно, в такъв случай всичко е наред.

– Отлично – каза епископът и добави, хвърляйки поглед към гарафа-

та. – Бренди ли съзирам?

– Да, ще желаете ли?

– В нормални случаи не бих си позволил в толкова ранен час на деня,

но сега поводът е специален.

– Абсолютно, Ваша милост.

Епископът се разположи в близост до огъня, докато Брага наля две

чаши и му подаде едната.

– За новия режим в Меленгар – вдигна наздравица ерцхерцогът. При

докосването на чашите им, кристалът иззвъня чисто, като камбана. И два-

мата отпиха голяма глътка.

– Има нещо в малко бренди на снеговит ден – отбеляза Салдур с до-

волен глас. Имаше бяла коса и благи очи. Седейки в блясъка на огъня, 173

Конспирация за Короната

държейки небрежно чашата си, приличаше на типичния добродушен дя-

до. Ала това не заблуждаваше Брага. Духовникът не би се издигнал до

сегашната си позиция, ако не беше безмилостен. Като епископ, Салдур

бе един от главните ръководители на нифронската църква и най-висшето

духовенство в кралството на Меленгар. За своя главна квартира използва-

ше Мареската катедрала; постройка не по-малко внушителна и далеч по-

обичана от Есендън. По отношение на влиянието Брага поставяше Сал-

дур в челната тройка от деветнадесетимата епископи.

– Колко време остава до делото? – попита Салдур.

– Ще започнем след около час.

– Трябва да призная, че се справи много добре, Пърси – усмихна му

се Салдур. – Църквата е напълно доволна. Нашата инвестиция в теб беше

значителна, но изглежда сме направили мъдър избор. При работа с таки-

ва дългосрочни графици на нас ни е трудно да се убедим, че сме постави-

ли правилните хора. Всяка от анексиите трябва да бъде извършена дели-

катно. Не искаме някой да ни заподозре, че пренареждаме картите в тес-

тето. Когато времето настъпи, трябва да изглежда, че всички монархии

доброволно приемат сформирането на Новата империя. Трябва да приз-

ная, имах съмнения за теб.

Брага повдигна вежда: