Конспирация за Короната
- Автор: Съливан Майкъл Дж.
- Серия: Откровенията на Ририя #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Конспирация за Короната». Краткое содержание книги:
че някой като теб ги открие. Доста хитроумно. Отлична диверсия – ако
писмата попаднат в чужди ръце. Любовникът Дигън Гаунт вероятно сим-
волизира желанието на Ланаклин за революция срещу крал Етелред. Ако
маркизът изразеше вижданията си открито, би рискувал екзекуция. Те-
зи писма всъщност са били закодирани съобщения от Виктор Ланаклин,
пратени от Аленда до вестоносец на крал Амрат. Маркизът на Глъстън е
изменник на кралството си и империалистката кауза. Ако беше осъзнал
това, щеше да получиш целия Глъстън и главата на Виктор като сватбен
подарък.
– Откъде знаете?
– Ерцхерцог Брага узнал за срещите, когато покойният крал му наре-
дил да плати на вестоносеца неотбелязано. Той, естествено, ми каза.
Арчибалд замлъкна и изля остатъка от брендито си в хранопровода.
– Но защо да ви казва?
– Като добър империалист, Пърси е наясно с важността църквата да
бъде добре информирана.
Арчибалд объркано погледна Брага:
– Но вие не сте ли роялист? Имам предвид, как би могъл главният
канцлер на Меленгар да бъде империалист?
– Наистина, как би могъл? – Салдур се усмихна.
– Сключвайки брак с член на кралското семейство – посочи Брага.
– Църквата тайно е поставяла империалисти на ключови позиции в
близост до трона на всяко роялистко кралство в Аврин и дори неколци-
на в Трент и Калис – обясни Салдур. – Чрез необичайни инциденти, тези
178
Майкъл Дж. Съливан
мъже са съумели да се озоват на трона на повечето от тези владения. Цър-
квата чувства, че когато наследникът най-сетне бъде открит, преходът би
бил по-плавен, ако различните кралства вече са готови да се закълнат във
вярност.
– Невероятно.
– Наистина. Но трябва да те предупредя, че няма да можеш да се
сдобиеш с други писма. Няма да има повече срещи в Уиндското абатство.
За съжаление бях принуден да помоля ерцхерцога да даде урок на мона-
сите за уреждането на подобни сбирки. Абатството изгоря заедно с оби-
тателите му.
– Убили сте своите събратя овчари на Мариборското паство? – Арчи-
балд запита Салдур.
– Марибор ни изпратил Новрон като воин, който да унищожи вра-
говете ни. Нашият бог не припада при вида на пролята кръв, а често се
налага да очистваме старите клони, за да запазим дървото здраво. Убийс-
твото на монасите бе необходимост, но аз пощадих един, сина на Ланак-
лин, така че да може да се върне у дома и разкаже на баща си как пос-
ледният е отговорен за смъртта на толкова хора. Не може да си позволим
роялистите да се организират срещу нас, нали? – Салдур му се усмихна
и Брага още веднъж стана свидетел на дядото светец.
– Значи сте искали Глъстън, Арчибалд? – попита Брага, напълвайки
чашата на графа. – Може би съм ви преценил погрешно. Кажете ми, скъ-
пи графе, загубата на земята или на Аленда ви разстрои повече?
Арчибалд проряза въздуха с ръка като че прогонва муха:
– Тя беше само допълнителен плюс. Исках земите.
– Разбирам – Брага погледна към Салдур, който се усмихна и кимна.
– Все още има шанс да ги получите – насочи погледа си отново към гра-
фа. – Когато застана на трона на Меленгар, ще искам силен империалис-
тки съюзник на южната ми граница с Уоррик.
– Крал Етелред би нарекъл това предателство.
– А как бихте го нарекли вие?
Арчибалд се усмихна и избарабани с нокти по изящния кристал на
кралската чаша, карайки го да запее с приятен за ухото звън.
– Възможност.
Брага се отпусна назад и протегна крака към огъня.
– Ако ви помогна да придобиете земята от Ланаклин и ми се закъл-
нете във вярност, Меленгар ще замени Уоррик като най-силното кралство
в Аврин. Идентично, Големи Чадуик ще бъде най-могъщата му провин-
ция.
179
Конспирация за Короната
– С уговорката, че Етелред не обяви война – предупреди Арчибалд.
– Кралете често не гледат с добро око над загубата на четвъртина от зе-
мите си и Етелред не е от онези, които ще оставят подобно действие без
отговор. Той обожава да се бие. И по-важното, прави го умело. Притежа-
ва най-добрата армия в Аврин.
– Истина е – каза Брага. – Но не разполага с опитен генерал, който
да я поведе. В редиците му няма талант, който макар и малко да се добли-
жава до вашия сър Бректън. Този мъж има голяма ръководна дарба. Ако
се отделите от Уоррик, можете ли да разчитате на лоялността му към вас?
– Лоялността на Бректън към мен е непоклатима. Баща му, лорд Бел-