Конспирация за Короната

бе настъпил режещ студ и дъхът му разпръсна ледена мъгла. – Прекарах

лятото в имението им преди две години. Намира се точно в края на Лон-

гуудската гора, а те обожават да ловуват. Трябва да имат две дузини от

най-добрите в царството хрътки. Там се научих да стрелям с лък. Ти си-

гурно стреляш много добре с лък, нали, Ейдриън?

– Случва ми се да уцеля гората от полето.

– Обзалагам се, че можеш да надстреляш всеки от синовете на

Джърл. Те са шестима и всеки от тях се мисли за най-добрия стрелец в

областта. Баща ни никога не ни е учил да стреляме. Казваше, че било без-

смислено, понеже нямало да се бием в редици. Научи ни да се съсредото-

чаваме върху меча. Макар че не виждам каква полза ще имам от това, ако

ме изпратят в манастир. Ще чета по цял ден.

– Всъщност има още много други неща за вършене – обясни Май-

рън, докато придърпваше одеялото по-плътно към раменете си. – През

пролетта, по-голямата част от времето ти ще минава в работа по градина-

та, а през есента те чака жътва, правене на зимнина и варене на бира. До-

ри през зимата има поправки и почистване. Разбира се, по-голямата част

от времето ти минава в молитви, групови или в уединение. Сетне…

– По-скоро бих станал пехотинец – въздъхна с гримаса Денек. – Или

може да се присъединя към вас двамата и да стана крадец! Трябва да е

невероятно вълнуващ живот да обикаляш света и изпълняваш опасни ми-

сии в името на краля.

– Човек би си помислил това, нали? – промърмори тихо Ейдриън.

167

Конспирация за Короната

Под тях самотен ездач бързо приближаваше портата.

– Не е ли това банерът на Есендън? – запита Ройс, посочвайки към

знамето със сокол, което ездачът носеше.

– Да – каза изненадано Денек. – Това е знакът на краля. Той е прате-

ник от Медфорд.

Размениха си объркани погледи, а през това време пратеникът влезе

в замъка. Сетне продължиха да говорят с Майрън, който напразно се

опитваше да убеди Денек, че животът в манастир не е никак лош, когато

Фанън дотича при тях.

– Ето къде сте! – извика им той. – Татко преобърна половината замък

да ви търси.

– Нас? – запита Ейдриън.

– Да – кимна Фанън. – Иска да види двамата крадци в залата си вед-

нага.

– Да не си задигнал нещо, Ройс? – поинтересува се Ейдриън.

– Бих се обзаложил, че е по-скоро свързано с флиртуването ти с Ле-

нар следобед и заплашването на Моувин само да се изперчиш – не му ос-

тана длъжен Ройс.

– Вината беше твоя – Ейдриън го бутна с пръст.

– Не става дума за нищо подобно – прекъсна ги Фанън. – Принцеса

Ариста ще бъде екзекутирана утре сутринта за измяна.

* * *

Нявга, преди много време, голямата зала на Дрондил Филдс бе слу-

жила за първия царски двор на Меленгар. Именно там крал Толин бе със-

тавил и подписал Дрондилската харта, положила началото на официал-