Конспирация за Короната

към Ройс:

– Трябва да е била изключително зла старица и огромна буталка.

* * *

– Олрик?

Принцът бе отишъл в един от складовете на замъка и седеше на де-

белия перваз на кръгъл прозорец, вперил поглед към западните хълмо-

ве. Гласът на приятеля му го извади от дълбокия размисъл и едва тогава

осъзна, че плаче.

– Извинявай – каза Моувин, – но татко те търси. Местните аристок-

рати започнаха да пристигат и мисля, че той иска да говориш с тях.

– Всичко е наред – отвърна Олрик, обърсвайки бузи и хвърляйки

последен поглед с копнеж към залязващото слънце. – Стоял съм тук по-

дълго, отколкото предполагах. Загубил съм представа за времето.

– Тук това не е трудно – Моувин прекоси стаята и взе бутилка вино

от една стойка. – Спомняш ли си нощта, когато се промъкнахме тук и из-

пихме три от тези?

– После ми беше много лошо – кимна Олрик.

– На мен също и все пак издържахме лова на елени на следващия

ден.

– Никой не биваше да разбира, че сме пили.

– Струваше ми се, че ще умра, а когато се прибрахме се оказа, че

Ариста, Ленар и Фанън ни били издали още миналата вечер.

– Помня.

Моувин изучаваше приятеля си внимателно:

– Ти ще бъдеш добър крал, Олрик. Сигурен съм, че баща ти би се

гордял.

За момент Олрик не каза нищо. Взе бутилка и я претегли на ръка.

165

Конспирация за Короната

– По-добре да се връщам. Вече имам отговорности. Не мога да се

крия тук и да пия вино като в добрите стари дни.

– Бихме могли, ако много ти се иска – Моувин се ухили лукаво.

Олрик усмихнато го прегърна.

– Ти си добър приятел. Съжалявам, че сега вече никога няма да оти-

дем в Персепликуис.

– Всичко е наред; пък и не се знае. Може да отидем там някой ден.

Докато излизаха от склада, Олрик изтупа от ръцете си прахта, която

се бе пренесла върху тях от гърба на приятеля му докато се прегръщаха.

– Нима Фанън вече е станал толкова добър, че те поваля на земята?

– Не, беше крадеца, когото си довел със себе си, големия. Къде го на-

мери? Не съм виждал подобни фехтовални умения. Доста забележител-

но.

– Наистина? От устата на един Пикъринг това звучи като сериозна

похвала.

– Страхувам се, че легендата на Пикърингови няма да я бъде още

дълго: татко губи от Пърси Брага, а мен обикновен хулиган ме просва в

прахта. Колко още преди останалите благородници да започнат да оспор-

ват титлата и земята ни без страх?

– Ако баща ти бе имал меча си тогава… – Олрик поспря. – Впрочем

защо беше без него?

– Забравил къде го оставил – отвърна Моувин. – Беше сигурен, че е

в стаята му, но на сутринта го нямаше. По-късно прислужник го намерил

на някакво странно място.

– Е, със или без меч, баща ти е най-добрият фехтовчик в кралството.

* * *

Ройс, Ейдриън и Майрън продължиха да се наслаждават на гостоп-

риемството на Пикърингови с обилен обяд, както и вечеря, сервирани им

в уютната кухня на Елла. Прекараха по-голямата част от деня в дрямка, наваксвайки липсата на сън от последните нощи. С падането на нощта