Конспирация за Короната
- Автор: Съливан Майкъл Дж.
- Серия: Откровенията на Ририя #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Конспирация за Короната». Краткое содержание книги:
Арчибалд прекоси стаята и целуна пръстена на седящия епископ.
– Добро утро, Ваша милост – каза той, сетне се обърна и любезно се
поклони на ерцхерцога. – Милорд.
Смъкна плаща си и го отърси внимателно. Огледа се объркан:
– Слугата ви излезе преди да вземе наметалото ми.
– Просто го хвърлете някъде – посъветва го Брага.
Графът го изгледа изумено:
– Това е вносен дамаск със златна бродерия – точно тогава слугата
се завърна, носейки удобен стол. – А, ето те. Ето, дръж това и за Мари-
бор, не го окачай на кука – подаде наметката си на прислужника, който се
поклони и излезе.
– Бренди? – предложи Брага.
– О, богове, да – отвърна Арчибалд. Брага му подаде чаша, дъното
на която бе покрито с тъмнокехлибарена течност.
– Оценявам идването ти, Арчибалд – каза епископът. – Страхувам
се, че сега няма да разполагаме с много време за разговор, тъй като днес
в Меленгар бъркотията е доста голяма. Но както казвах на Брага, сметнах
от полза и за трима ни да проведем кратък разговор.
– Винаги на разположение, Ваша милост. Оценявам възможността
си да се срещна с новия крал на Меленгар – каза безгрижно Арчибалд.
Салдур и Брага си размениха погледи. – О, хайде сега, не е като да е тай-
на. Вие сте ерцхерцог и главен канцлер. С крал Амрат и принца мъртви, и Ариста екзекутирана, короната ще се премести на вашето чело. Наис-
тина много добре изпълнено. Моите почитания. Убийство пред очите на
176
Майкъл Дж. Съливан
всички, под носа на благородниците – те ще ви приветстват, докато отк-
радвате короната им.
Брага се вцепени:
– Да не би да ме обвинявате в…
– Разбира се, че не – спря го графът. – Никого не обвинявам. Какво
ме засягат вътрешните дела на Меленгар? Моят сюзерен е Етелред от
Уоррик. Случващото се във вашето царство не ме касае. Просто предла-
гах искрените си поздравления – вдигна чашата и кимна към епископа –
и на двама ви.
– Как наричаш тази игра, Белънтайн? – попита Брага колебливо, до-
като двамата със Салдур наблюдаваха младия аристократ много внима-
телно.
Арчибалд се усмихна отново:
– Любезни ми господа, не играя никаква игра. Възхитата ми е иск-
рена. Още повече в светлината на мой скорошен провал. Виждате ли, аз
самият се опитах да рискувам, за да увелича позицията си, но опитът ми
не се увенча с успех.
Наконтеният граф започна да забавлява Брага, който разбра какво
епископът вижда в младежа и любопитството му бе възбудено.
– Съжалявам да чуя за затрудненията ви. Какво точно се опитвахте?
– Ами, бях се сдобил с определени писма и се опитах да принудя
маркиза на Глъстън да ми даде дъщеря си. Бях заключил писмата в сейфа
на личната си кула и бях готов да ги покажа лично на Виктор. Всичко
вървеше отлично, но – пуф – Арчибалд направи жест на експлозия – пис-
мата бяха изчезнали. Като фокус.
– Какво им се случи? – запита Салдур.
– Бяха откраднати. Крадци прорязали дупка в покрива на кулата ми
и само за минути се промъкнали и ги отмъкнали под носа ми.
– Забележително – Салдур поднесе оценката си.
– Депресиращо беше. Накараха ме да изглеждам като глупак.
– Заловихте ли крадците?
Арчибалд поклати глава.
– Уви, не, но най-накрая разбрах кои са. Отне ми дни да го проумея.
Не бях казал никому че имам тези писма. Значи единствените, които биха
могли да ги вземат, са същите крадци, които наех, за да се сдобия с пис-
мата. Коварни дяволи. Наричат се Ририя. Не съм сигурен защо ги открад-
наха; може би са възнамерявали да ме накарат да платя два пъти, но ес-
тествено няма да им доставя това удоволствие. Ще наема някой друг да
залови следващите от Уиндското абатство.
177
Конспирация за Короната
– Значи писмата са били кореспонденция между маркиза на Глъстън
и крал Амрат? – попита Салдур.
Арчибалд погледна епископа, изненадан.
– Интересно предположение, Ваша милост. Не, бяха любовни писма
между дъщеря му и националиста Гаунт. Възнамерявах така да се омъжа
за Аленда и да спестя на Виктор унижението дъщеря му да се забърква с
простолюдието.
Салдур се изкикоти.
– Нещо смешно ли казах?
– Държал си в ръце повече, отколкото си подозирал – информира го
Салдур. – Това не са били любовни писма, нито са били предназначени
за Дигън Гаунт.
– С цялото ми уважение, Ваша Милост, прочетох писмата. Бяха ад-
ресирани до него.
– Убеден съм в това, но то е било само предпазна мярка, в случай,