Конспирация за Короната

се бяхме привързали.

Олрик се усмихна и се обърна към останалите:

– Животът на принца на Меленгар – бъдещият крал – бе спасен не

от армията му, не от верните му телохранители, нито от крепост – а от

двама коварни, безсрамни крадци, които не са имали благоразумието да

си вървят по пътя.

Принцът пристъпи напред и постави ръце върху рамото на всеки

един от тях.

– Вече съм ви дълбоко задължен и нямам право да изисквам това, но

трябва да ви помоля да демонстрирате тази лоша преценка още веднъж.

Моля ви, спасете сестра ми и можете да назовете каквато цена си поже-

лаете.

* * *

– Още едно добро дело в последния миг – изръмжа Ройс, докато при-

бираше припаси в дисагите си.

– Истина е – каза Ейдриън, нахлузвайки колана на меча през рамо, –

но това поне е платено дело.

– Трябваше да му кажеш истинската причина, поради която го спа-

сихме от Трумбул: защото нямаше да си получим стоте златни тенента.

– Това беше твоята причина. Освен това колко често ни възлагат

кралски договори? Ако се разчуе, цената ни ще се вдигне значително.

– Ако се разчуе, ще ни обесят.

– Добре, уместно. Но не забравяй, че тя ни отърва кожите. Ако Арис-

та не ни беше помогнала да избягаме от затвора, сега щяхме да сме укра-

са за Есенния фестивал на Медфорд.

Ройс спря и въздъхна.

– Не казах, че няма да го направим, нали? Казах ли нещо такова? Не.

Казах на малкия принц, че ще го сторим. Просто не очаквай да се радвам

за което.

– Просто искам да те накарам да се почувстваш по-добре за реше-

нието си – каза Ейдриън. Ройс го изгледа. – Добре, добре, ще ида да се

погрижа за конете – взе снаряжението си и се отправи към двора, където

бе започнал да прехвърча снежец.

Пикъринг бе предоставил на крадците два от най-бързите си жребци

и всякакви неща, за които смятаха, че ще са им от полза. Елла им бе при-

171

Конспирация за Короната

готвила късна закуска и порядъчни запаси за из път. За защита от студа

се облякоха с тежки вълнени наметала и увиха лицата си с тъмни шалове.

– Надявам се, че ще се срещнем отново – каза им Майрън, докато

приготвяха конете си. – Вие двамата сте най-удивителните хора, които

съм срещал, макар че това не говори много, нали?

– Важно е намерението – каза Ейдриън и мечешката му прегръдка

изненада дребосъка. Докато се качваха на седлата си, Майрън наведе гла-

ва и измърмори тиха молитва.

– Готово – Ейдриън каза на Ройс, – сега Марибор е на наша страна.

Вече може да си спокоен.

– Всъщност – каза Майрън смутено, – аз се молех за конете. Но ще

се моля и за вас – добави бързо.

Олрик и Пикърингови излязоха на двора да ги видят. Дори Ленар бе-

ше с тях, облечена в бяло кожено наметало. Така се бе омотала в пухка-

вата си пелерина, че само очите й се виждаха.

– Ако не можете да я измъкнете – каза Пикъринг, – опитайте се да