Елитът
- Автор: Касс Кира
- Серия: Изборът #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 9789542712084
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Елитът». Краткое содержание книги:
Колкото повече Америка се доближава до спечелването на короната, толкова колебанията й се засилват. Когато е с Максън, е във вихъра на новата и всепоглъщаща любов. Но всеки път, щом види първата си любов — Аспен, на пост из двореца, спомените й за предишния живот се завръщат. Но, докато сърцето й е раздвоено, останалата част от Елита знае точно какво иска. И шансът на Америка да бъде избрана се стопява все повече и повече…
Селест се върна на мястото си и аз станах, разтреперана от глава до пети. За момент ми мина през ума да се направя, че припадам. Но исках начинанието ми да успее. Макар и да не очаквах с нетърпение последствията.
Закрепих плаката си, изобразяващ диаграма на кастовата система, върху статива и подредих книгите по бюрото. Поех си дълбока глътка въздух и взех в ръце картите с речта ми. Бях изненадана от факта, че всъщност не чувствах нужда от тях.
— Добър вечер, Илеа. Днес се изправям пред вас не като момиче от Елита, не като Тройка или Петица, а като гражданка, като една от вас. Погледът ни върху страната, в която живеем, е тясно свързан с кастовата ни принадлежност. Казвам го от личен опит. Съвсем наскоро обаче разбрах колко дълбока е всъщност любовта ми към Илеа. Но независимо от факта, че в дома ми често оставахме без храна и електричество, че толкова години гледам как любими мои хора изпълняват обществената роля, наложена им по рождение, без всякаква надежда за промяна, че всеки ден ставам свидетел на пропастта между мен самата и хората, обозначени с различна цифра, макар и да не сме толкова различни — погледнах към скамейката на момичетата, — намирам място в сърцето си за родолюбие.
Смених картата машинално, знаейки, че е дошло време за пауза преди съществената част.
— Предложението ми е дръзко. Едва ли ще се приеме лесно, но вярвам, че осъществяването му би облагодетелствало цялото ни кралство. — Изпълних гърдите си с въздух. — Мисля, че трябва да премахнем кастовата система.
Из залата се разнесоха изумени възклицания, но аз не им обърнах внимание.
— Съзнавам, че е имало период, в който държавата ни е била съвсем млада, в който номерирането на хората е помагало за скрепяването на една нестабилна система. Но тази държава е останала в миналото. Вече живеем в нещо по-голямо. Практиката бездарните да бъдат повишавани в обществената йерархия, откъдето да тъпчат онеправданите велики умове на нацията ни, и то единствено в името на една остаряла организационна система, е проява на жестокост, възпрепятстваща възхода ни.
След това споменах анкетата, с която аз самата се бях запознала в едно от списанията на Селест, проведена след дискусията ни относно идеята за доброволческа армия, както и факта, че шейсет и пет процента от анкетираните я смятаха за добра. Защо да не се радва нацията ни на този допълнителен шанс за професионално развитие? Освен това цитирах данните от един стар доклад за стандартизираните тестове за интелигентност, полагани в обществените училища. Съвсем видимо изопачената статия сочеше, че едва три процента от Шестиците и Седмиците демонстрирали високи умствени способности; и именно този нищожен процент затвърждавал ниското място на тези касти в йерархията. Изтъкнах, че е редно да се засрамим от факта, че интелигенти хора като тях копаеха канавки, вместо да изпълняват сърдечни операции.
Краят на изпитанието ми беше съвсем близо.
— Да, страната ни си има своите недостатъци, но не можем да отречем, че притежава и сила. Опасявам се обаче, че ако скоро не постигнем някаква промяна, застоят ще опропасти тази сила. А обичта ми към страната ни е твърде голяма, за да го позволя. Надеждата ми е твърде голяма, за да го позволя.
Преглътнах, оставайки доволна, че поне всичко беше приключило.
— Благодаря ви за отделеното време — казах накрая и се пообърнах към кралското семейство.
Положението беше лошо. Лицето на Максън отново приличаше на каменна маска, както по време на публичното наказание на Марли. Кралицата извърна огорчено погледа си. Кралят обаче се блещеше ядосано насреща ми.
Без дори да мигне, съсредоточи целия този гняв върху мен.
— И по какъв начин предлагате да премахнем кастовата система? — предизвика ме той. — Просто ей така да елиминираме кастите?
— О… не знам.
— И смятате, че това няма да доведе до масови безредици? До абсолютна суматоха? Че бунтовниците няма да се възползват от обществения смут?
Това не го бях премислила. Съзнанието ми възприемаше единствено несправедливостта на цялата система.
— Смятам, че и създаването u е довело до значителен смут, който все пак сме успели да преодолеем. В интерес на истината — пресегнах се към купчината книги — разполагам с описанието на въпросната сцена от историята ни.