Изчезналата Библиотека
- Автор: Дийн А. М.
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 9786191640775
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изчезналата Библиотека». Краткое содержание книги:
След последните думи Емили избегна погледа му - опитваше се да преодолее неудобството, което изпита, придружено с нов блясък на пот по кожата й и настръхване на косъмчетата по ръцете й, докато слушаше за подробностите, свързани пряко с нея. Подробностите в по-широк план бяха достатъчно стъписващи, а страстта на библиотеката към секретност и отговорност свидетелстваше за добре организирана структура. Библиотекарите не само нямаха представа къде се намира библиотеката и кои са колегите им, но и нито един от тях не знаеше за по-големия масив, в който се вливаше специфичната им информация. Всеки член на Обществото просто събираше специфични данни и ги предаваше по-нататък. Значението им, начинът, по който се вписваха заедно с други материали - бе тайна за тях.
Но това, което й направи най-голямо впечатление, я подтикна да зададе въпроса, който бе накарал сърцето й да забие лудо, а кожата й - да настръхне. Не можеше да продължи нататък, без да го зададе.
- Защо е цялата тази тайнственост, щом използвате силата си за добро? - попита и се наведе напред на стола си. Въпросът й беше искрен - Целият този контрол, цялата тази потайност, всички тези нишки, които не могат да бъдат проследени - струва ми се доста... ами, доста крайно.
Атанасий я погледна в очите с благо изражение, но сбърченото му чело издаваше умора.
- Защото, доктор Уес, всяко търсене на истината си има противници, а притежанието на големи истини печели на човека още по-големи врагове.
Той я гледаше и чакаше да забележи признаци, че е разбрала.
- Причината да сме тайнствени е, защото имаме враг.
Едва бе изрекъл думите, когато пред вратата се чу шумно тупване, което наруши зловещата тишина на подземието. Сърцето на Емили сякаш изхвърча в гърлото й Изненадата й беше толкова силна, че скочи от стола. Преди да проговори, Атанасий затисна устата й с ръка.
- Не издавайте нито звук.
ГЛАВА 66
12.29 ч.
- Залегни! - прошепна Джейсън на партньора си с цялата си настойчивост.
След по-малко от секунда двамата мъже вече се бяха отдръпнали зад ъгъла, в главния коридор, и се бяха притаили зад два рафта, които не се виждаха от кабинета на доктор Атанасий Антун
Всяка клетка в тялото му крещеше да се обърне към партньора си и да изкрещи неудовлетворението си с всички сили. „Какво се случи, по дяволите?!... Какво направи?!...“ Но при тези обстоятелства не можеше и дума да става за това. Джейсън дълбоко си пое въздух и овладя своя гняв. Внимателно подаде половината си лице зад ъгъла и надникна към вратата на кабинета. На пода от другата страна на малкия коридор една книга беше паднала от недобре балансирана купчина на метален рафт. Неочакваният шум не беше грешка на партньора му, а просто малшанс. „Злополука“, ако можеше да използва термина, който Секретарят настояваше никога да не изричат на глас.
Джейсън рязко отдръпна глава, защото дървената врата на кабинета сантиметър по сантиметър започна да се отваря. Той хвърли поглед към партньора си и вдигна пръст към устните си. И двамата затаиха дъх, уплашени, че дори този шум може да издаде присъствието им в коридорите, в които всяко ехо отекваше стократно.
Едрият египетски учен предпазливо надникна от открехнатата врата и отправи продължителен поглед първо надясно, сетне наляво. В тъмния коридор нямаше и следа от натрапници. Нямаше неочаквани посетители.
Атанасий наведе глава и погледна надолу. На пода лежеше отворена книга с кориците нагоре. Той вдигна поглед и по средата на рафта забеляза наклонената купчина от книги и вестници, от която бе паднала. Сърцето му започна да бие по-бавно, а облекчената му въздишка отекна по коридорите. Въпреки това Атанасий отправи още един продължителен поглед към коридора, преди да се прибере обратно в кабинета и отново да затвори вратата.
Резето щракна. Джейсън и другият Приятел бавно и безшумно си поеха въздух.
„На косъм беше.“
Джейсън се изправи в цял ръст и отново погледна от другата страна на ъгъла. В мрака малкият микрофон с предавател, който бяха прикрепили към вратата, беше почти невидим. Можеше само да се надява Антун да не го е видял.
ГЛАВА 67
12.32 ч.
- Доктор Уес, моля, седнете - подкани я Атанасий, заключи вратата зад гърба си и се върна на мястото си срещу нея.
Очите на Емили се бяха разширили, а дишането й бе повърхностно и учестено. Приливът на адреналин очевидно й се отразяваше, докато тялото й се мъчеше да се адаптира към ниво на стрес, към което не бе привикнала.