Паралелни лъжи
- Автор: Пирсон Ридли
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Унискорп
- ISBN: 978-954-330-193-5
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Паралелни лъжи». Краткое содержание книги:
Така или иначе с 11-годишната кариера на Тейлър като разследващ детектив е свършено.
Сега обаче той има шанс за реабилитация. Заедно с чаровната Нел Прийст двамата трябва да спрат пъкления план на Алварес. Случаят обаче е доста по-сложен и по-заплетен, отколкото си мислят първоначално.
„Трябваше да я изчакам“ — помисли си той.
Кървава пътека водеше до външната врата. Тайлър виждаше ясно обстановката. На пода лежеше настолна лампа, по тавана и стените имаше кръв; и килимът бе изцапан с кръв. Стъки се бе влачил по пода или го бяха преместили след побоя. Тялото представляваше пихтиеста маса. Беше ставал очевидец и на по-лоши картини и все пак всичко беше едно и също. Носът на мъжа беше вдлъбнат в главата, дясното му око — хлътнало под счупената челюстна кост. Явно един от тези удари го е довършил. Не си направи труда да провери пулса. Неподвижните отворени и втренчени очи казваха всичко. Тайлър разиграваше сцената по навик.
Атаката е била внезапна — никакво „здравей“, никакви разговори. Човекът си отваря вратата, избутват го вътре в собствения му апартамент и получава удар в главата.
Чак сега осъзна вината си и се притесни. С мисленето си на типично ченге той бе отишъл да обвинява Северното обединение въпреки предупрежденията на Прийст. Тогава прати „всички по дяволите“, без да съобрази, че всъщност обрича Стъки да отиде по дяволите, а не тези, които проклинаше.
Тайлър се огледа за евентуално оръжие на престъплението и го съзря: дървено или метално. Лежеше до левия крак на жертвата, както бе оставено. Само лъч светлина, идващ от вратата, проникваше в стаята. Тайлър се наведе, за да отмести собствената си сянка.
Тъмната палка се състоеше от дръжка и кожена част. Гърдите му потръпнаха от болка. Имаше чувството, че всичкият въздух от помещението е изсмукан. Добре познаваше формата и дължината на палката. Всяко ченге ги познава — беше нощна палка, полицейска. Стандартно оръжие за всеки полицай. Погледът на Тайлър се замъгли. Приведе глава и огледа отблизо края на палката, където ченгетата изписват инициалите си.
Олюлявайки се, той се протегна и се опря върху касата на вратата, но рязко се оттласна с ръка, защото почувства нещо студено и лепкаво между пръстите си; извърна глава и ги видя изцапани с кръв. Беше оставил отпечатък, свой отпечатък.
Погледна към палката — оръжието на убийството — и към инициалите, гравирани в края й: П. Т.
Разпозна ги много добре.
Лично ги беше издълбал през онази щура година в „Метро“.
— Къде си сега? — попита я Тайлър.
Чу я слабо как говори на таксиметровия шофьор, а после му отговори, че е на по-малко от една миля.
— Беше права за О’Мали — информира я той. Зачуди се колко да й каже.
О’Мали разчистваше лични сметки, а Тайлър се превърна в изкупителната жертва — беше и причината, и следствието. Обзе го гняв, задето не прецени нито собствената си уязвимост, нито как биха се възползвали от него. О’Мали бе скроил номера хитро. Ролите се размениха. Той вече не изпълняваше възложената задача, не ставаше въпрос за възможност за работа или шанс за доход. О’Мали го беше нарочил, превърна го в мишена, възползва се от ръкопашния бой с Честър Уошингтън и по този начин му скрои шапката.
— Питър?
Държеше телефона си отворен, но бе загубил представа от колко време. Стоеше на петия етаж, недалеч от аварийните стълби и се чудеше дали да се обади в отдел „Убийства“.
— Питър? — повтори тя загрижено.
— Стъки е мъртъв. И моята палка лежи до него. Историята с Честър Уошингтън се повтаря. Вероятно са знаели, че съм му се обадил от Ню Йорк. Били са сигурни, че ще дойда тук. Всичко е така скалъпено, че да изглежда, все едно съм изгубил контрол и съм го пратил на небето. Може би са възнамерявали да го убият, а може би не. Вече няма значение. Било е достатъчно да откраднат палката ми, останалото е било само въпрос на време.
— Махай се оттам! — повелително каза тя.
— Да избягам от местопрестъплението? — попита бившето ченге от отдел „Убийства“. — С такова доказателство, забъркано тук? Шегуваш ли се? Това е последният пирон в ковчега. Точно така очакват да постъпя. — Опита се да се стегне; знаеше, че от няколкото предстоящи решения ще зависят близките седмици, месеци и дори години от живота му. — При всички положения ме прецакаха. Ако остана, те печелят: излизам от играта, каквато всъщност е целта им. Ако се махна — което пряко ме засяга — ще бъда беглец. Едно нещо ще ти кажа: те явно имат много да крият, Нел.