Прашинка в Божието око
- Автор: Нивен Ларриё, Пурнель Джери
- Серия: Сламкарите #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Прашинка в Божието око». Краткое содержание книги:
По-късно щяха да дойдат още хора. Бъкман — с милион въпроси, щом Харди решеше езиковия проблем. Биолози. Офицер, навярно Кроуфорд, за да проучи оръжията на сламкарите. Инженер. Всеки друг, но не и капитанът. Кутузов едва ли щеше да му позволи да напусне кораба си, колкото и миролюбиви да се окажеха извънземните.
Внезапно изпита носталгия. На Спарта имаше дом, съвсем близо до столицата. Спарта беше център на цивилизацията. Когато завърши университета, бе взела решение да се изгради като личност, а не да стане украшение на нечия мъжка кариера. В момента обаче й се искаше да е украшение, особено на подходящия мъж, само… Не. Трябваше да остане независима жена.
В единия край на каютата имаше ускорително кресло и дъговиден пулт. Това беше артилерийският мостик — каква ти каюта! Но бяха монтирани седалки и сгъваеми маси за игри и хранене.
— Разгледахте ли катера? — попита Хорват.
— Моля?
— Попитах: „Разгледахте ли катера?“ Навсякъде има амбразури. Свалили са оръдията и торпедата, но амбразурите си стоят. Що за посланически кораб е това?
Харди се откъсна от размислите си.
— Вие как бихте постъпили на мястото на капитана?
— Щях да използвам невъоръжен кораб.
— Няма такива — спокойно отвърна свещеникът. — Поне не такива, на които да можете да живеете, както щяхте да научите, ако бяхте разгледали хангара. — Богослуженията се провеждаха там, ала министърът не присъстваше на тях. Това си бе негова работа, но спокойно можеше да му го напомни.
— Прекалено е очевидно, че катерът е разоръжен боен кораб!
Харди кимна.
— Сламкарите рано или късно трябва да научат нашата страшна тайна. Ние сме войнствен вид, Антъни. Такава ни е природата. И все пак идваме с напълно разоръжен боен кораб. Не мислите ли, че това ще подскаже нещо на извънземните?
— Но това е толкова важно за Империята!
Дейвид Харди отново кимна. Научният министър имаше право, макар че навярно изхождаше от грешни аргументи.
Катерът леко се разтърси и потегли. Род го наблюдаваше на екраните на мостика и изпитваше безпомощно раздразнение. В момента, в който се приближеше до извънземния кораб, към него щеше да се насочи една от батареите на Кроуфорд — а Сали Фаулър се намираше на борда на малкия разоръжен съд.
Първоначално бяха имали намерение да доведат сламкарите на „Макартър“, но това нямаше да е възможно, докато не откриеха малките. В известен смисъл това го радваше. „Започвам да ставам параноик — помисли си той. — Като адмирала.“
Междувременно нямаше и следа от сламкарчетата и всички бяха нервни.
— Готови сме да потеглим, господин капитан — съобщи главният астрогатор. — Аз ще поема управлението.
— Добре. Действайте, Ренър.
Прозвуча сигнал за ускорение и „Макартър“ плавно започна да се отдалечава от извънземния кораб — а също от катера и Сали Фаулър.
22. Словесни игри
Душът: найлонов чувал със сапунена вода с млад мъж вътре. Отворът на чувала беше херметично затворен около шията му. С помощта на четка с дълга дръжка Уитбред се търкаше навсякъде, където го сърбеше — с други думи, по цялото тяло. Юнкерът с наслада се раздвижваше и протягаше. На сламкарския кораб бе толкова тясно! Толкова клаустрофобично!
Когато се изкъпа, отиде при другите в каютата.
Капеланът, Хорват и Сали Фаулър, всички с еднакви обувки с магнитни подметки за ниска гравитация, всички застанали с глави „нагоре“. До този момент Джонатан никога не би забелязал такова нещо.
— Господин министър — каза той, — имам заповед да се поставя на ваше разположение.
— Много добре, господин… Уитбред — проточи Хорват. Изглеждаше притеснен и замислен. И тримата изглеждаха така.
Капеланът с усилие заговори:
— Виждате ли, всъщност никой от нас не знае какво да прави. Никога не сме установявали контакт с извънземни.
— Те са дружелюбни. Искаха да разговаряме — отвърна юнкерът.
— Добре. Добре, но това с нищо не ми помага — нервно се засмя свещеникът. — Как беше, Уитбред?
Той се опита да им обясни. Тясно, докато не стигнеш в пластмасовите тороиди… крехко… безсмислено да се мъчиш да различиш сламкарите един от друг, освен че кафявите по нещо се различаваха от кафяво-белите…