Прашинка в Божието око

— О, докторе! Как сте?

Министърът почти се усмихваше.

— Много добре, благодаря, капитане. Доктор Харди отиде при лейди Сали. Пратих и вашия човек Уитбред.

— Чудесно. — Род усети неприятен бодеж между лопатките. Значи Сали бе преживяла това изпитание…

— Капитане, господин Уитбред спомена, че на извънземния кораб имало нещо като работилница. Той смята, че са изпитали уменията му да борави с инструменти. Удивен съм, че сламкарите могат да преценяват тези ни способности.

— Хм, могат. Създаването и използването на оръдия на труда е основна…

— Да, да, капитане, но ние не сме създатели на оръдия! А лингвист, антрополог, политик — аз — и неколцина военни. Прекалено дълго се опитвахме да научим нещо за тях, вместо да ги впечатлим със собствената си интелигентност.

Блейн се замисли.

— Ами, самите кораби… но имате право, докторе. Ще ви пратя някого. На борда все трябва да има някой, който да се справи добре с такова изпитание.

Когато връзката прекъсна, Род натисна един от бутоните на интеркома.

— Кели, вече можеш да освободиш половината от хората си.

— Слушам. — Лицето на сержанта не проявяваше никакви следи от емоция, ала Блейн знаеше колко неудобен е бойният скафандър. В момента всички морски пехотинци на борда на „Макартър“ се намираха в хангара в пълно бойно снаряжение.

Род повика Синклер.

— Възникна необичаен проблем, Санди. Трябва ни някой, който да има опит в работа с инструменти и да е готов да иде на извънземния кораб. Ако ми посочиш неколцина души, ще попитам за доброволци.

— Няма нужда, господин капитан. Аз ще отида.

Блейн се сепна.

— Ти ли, Санди?

— Да, защо не, господин капитан? Да не би да нямам опит с инструменти? Не мога ли да поправя всичко, което някога е работило? Моите момчета са достатъчно добри, за да поддържат „Макартър“. Обучил съм ги. Няма да ви липсвам…

— Почакай малко, Санди.

— Да?

— Добре. Всеки, който е способен да издържи такава проверка, познава полето и двигателя. Въпреки това е възможно адмиралът да не те пусне.

— На борда няма друг, който да научи всичко за извънземния кораб, господин капитан.

— Да. Добре, иди да те прегледат в лазарета. И ми кажи кого да пратя, ако не ти позволят.

— Джакс, Лий Батсън или всеки друг от момчетата ми, освен Тъмс Меншчиков.

— Меншчиков. Това не беше ли техникът, който спаси шестимата, заклещени в торпедния отсек по време на сражението с „Непокорний“?

— Тъй вярно. Освен това две седмици преди битката ви поправи душа.

— А, да. Добре, Санди. — Той изключи и се огледа наоколо. Наистина нямаше работа на мостика. Екраните показваха извънземния кораб, към който бяха насочени най-големите лазерни оръдия на „Макартър“. Сламкарите с нищо не заплашваха крайцера му. Сега при Сали бяха Харди и Уитбред… Блейн се обърна към Стейли. — Разработете план за спасителна операция, като приемете, че в пълна бойна готовност са само половината морски пехотинци.