Когато мъртвите се пробудят

— Честит рожден ден, миличко.

Майката на Давид стигна първа до леглото, а Магнус леко омекна, когато видя пакетите в краката си. Сякаш за миг забрави всичко. Получи карти за игра „Покемон“, „Лего“ и няколко филма. Накрая внесоха и клетката.

Давид за миг се притесни при мисълта, че Магнус просто се преструва заради тях, но щастието, което се изписа по лицето му, когато вдигна зайчето, погали го по главата и го целуна по муцунката, беше съвсем искрено. Първите му думи, след като го нагушка хубаво, бяха:

— Може ли да го взема с мен и да го покажа на мама?

Давид се усмихна и кимна. Магнус почти не бе споменавал името на Ева след инцидента, а когато баща му се опитваше да подхване тази тема, усещаше единствено силната му ярост — Магнус се сърдеше на Ева, че е изчезнала от живота им. Но детето явно разбираше, че чувствата му са напълно неоснователни, и затова отказваше да говори за майка си.

Сега, щом искаше да вземе със себе си заека, баща му дори нямаше и да се опита да го спре.

Стюре погали Магнус по главата и попита:

— Как се казва?

Магнус отговори веднага:

— Балтазар.

— Аха — рече Стюре. — Добре, че е мъжко.

Внесоха тортата. Давид бе купил готова торта „Принцеса“ от една сладкарница, но Магнус не каза нищо. Напълниха чашите с кафе и горещ шоколад. Сладките хапки и надвисналата над масата тишина щяха да са потискащи, ако Балтазар не беше с тях. Зайчето подскачаше из леглото на Магнус, после изведнъж реши да подуши тортата и муцунката му се покри със сметана.

Вместо да говорят за Ева, забранената тема, разговаряха за Балтазар. Балтазар бе петото живо същество в тяхната компания. Балтазар замени Ева. Смееха се на подскоците му, обсъждаха проблемите, свързани с отглеждането на зайци, и голямата радост, която животинките могат да доставят.

След като майка му най-накрая си тръгна, Давид изигра няколко партии „Покемон“ с Магнус, за да изпробват новите карти. Стюре ги гледаше с интерес, но само поклащаше глава всеки път когато Магнус се опиташе да му обясни сложните правила.

— Не, това не е за мен. Ще се придържам към „Блато“ и „Белот“.

Магнус спечели и двете игри, след което отиде в стаята си при Балтазар. Наближаваше девет и половина. Ако пийнеха още малко кафе, рискуваха да ги заболи коремът, а същевременно трябваше да убият още почти два часа. Давид се зачуди дали да не им предложи да поиграят на „Блато“, но идеята му се стори неуместна. Вместо това седна до кухненската маса срещу Стюре, с празни ръце.

— Видях, че днес ще работиш — рече Стюре.

— Какво? Днес?

— Така пишеше във вестника.

Давид извади тефтера си и провери. 17 август — НБ, 21. Стюре бе прав. Освен това за свой ужас откри, че на 19 трябва да е в Упсала, за да участва в едно фирмено тържество. Да работи — да се шегува, да разсмива хората. Потърка чело с ръка.

— Ще трябва да се обадя и да откажа участията.

Очите на Стюре се смалиха, сякаш гледаше към слънцето.