Звездни асове
- Автор: Христов Андрей
- Серия: Звездни асове #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Звездни асове». Краткое содержание книги:
За разлика от останалите, Алекс изобщо не слушаше Мегън. Не му пукаше дали двата кораба ще се сплескат. Важното беше какво им предстои съвсем скоро. Искаше му се пак да се върне в залата и да си припомни всичко отначало.
След още няколко минути петимата вече можеха да разглеждат „Оазисът“ в пълни подробности. Виждаха се алеите и заведенията по периферията. Силвия дори успя да различи къде се намира „Крилото на Ягуара“.
Когато корабите се сближиха още повече, можеха да се откроят дори хората, като дребни фигурки, ходещи по алеите, а някои от тях се спираха на групички и също наблюдаваха с интерес как „Перперикон“ се приближава към тях.
Скоро корпусите на двата кораба се намираха буквално на метри един от друг и цялото движение сякаш замря. Но това чувство беше само привидно.
— Сега двата мостик екипа се занимават със сложното фино навигиране, така че четирите докинг станции да се напаснат — обясняваше Мегън. — „Перперикон“, който е по-малкият от двата кораба, използва тръстерите си за маневриране, за да се намести в правилната траектория и четирите докинг-станции да се напаснат правилно. Мостик екипът на „Оазисът“ пък се стреми да държи своя кораб във възможно най-стабилно положение, така че да улесни задачата на „Перперикон“.
Изведнъж петимата приятели усетиха едва доловимо вибриране под краката си. Според Мегън то беше сигурен знак, че току-що докинг станциите са се свързали и двата кораба са скачени успешно. Изминаха още няколко минути, в които Мегън продължаваше да разяснява подробности относно тази сложна операция, след което по сигналната система оповестиха, че „Перперикон“ успешно се е скачил с „Оазисът“ и сега свободно може да се преминава от единия кораб на другия. Часът вече наближаваше шест и половина вечерта и Габриела каза припряно:
— Шоуто ни е след два часа! Хайде да побързаме! Трябва да се доберем до сцената!
Петимата нарамиха багажа си и се насочиха към най-близката докинг-станция. Придвижването им ставаше бавно, тъй като коридорите бяха препълнени с хора. Буквално целия екипаж без дежурните, напускаше кораба, за да присъства на церемонията по празнуването на неговия двадесет и осми рожден ден. След дълго и мъчително пробиване на път, петимата най-сетне се озоваха на открито. Алеите на „Оазисът“ бяха по-просторни и макар по тях да се движеха повече хора от обичайното, имаше достатъчно място, за да могат да се придвижват бързо напред. Когато обаче достигнаха до централния площад, отново ги очакваше неприятна изненада. Площадът преливаше от народ. Дори поляните и алеите около него бяха нагазени от множеството, събрало се да гледа церемонията. Не бяха само от „Перперикон“, сякаш целият Седми флот бе решил изведнъж да се скупчи на това място. Времето неумолимо напредваше, часът наближаваше седем. Пространството се огласяше от звуците на саундчека, който организаторите провеждаха на гигантската озвучителна система, намираща се на още по-огромната сцена. Зак, като най-едър и силен, се зае да пробива път през тълпата, а останалите го следваха. Саковете, които носеха, допълнително затрудняваха задачата им. След дълги усилия обаче най-сетне достигнаха до оградата, която разделяше сцената от събралото се множество. Габриела извади от чантата си пет пропуска и ги раздаде на останалите:
— Тези ми ги дадоха организаторите! Без тях няма да ни пуснат, така че си ги сложете — останалите я послушаха и окачиха на вратовете си картите, на които беше изобразен гербът на „Перперикон“ и надпис „STAFF“. Въоръжени с пропуските, петимата преминаха зад оградата, а охраната не им зададе никакви въпроси. Скоро попаднаха зад сцената, където цареше малък хаос. Навсякъде се разхождаха хора с различна апаратура. Гримьори, стилисти, осветители и прочее персонал вършеше забързано работата си. Габриела имаше номера на един от организаторите и му се обади. След няколко минути пристигна доста колоритно изглеждащ индивид с отровно цикламена коса, заресана нагоре, черно кожено яке с пайети, прилепнали дънки и кожени кубинки, стигащи почти до коленете.
— А, вие ли сте огнените хора? Хе-хе! — каза той с леко женствен и небрежен тон. — Аз съм Едуардо! — представи се той и им подаде ръка, докато един по един се запознаваха. След това ги поведе към съблекалнята, където можеха да се преоблекат и да напоят уредите си.
Вървейки Силвия възкликна:
— Боже, това са „Звездните Психари“! — на няколко фотьойла близо до тях бяха насядали неколцина музиканти с дълги коси и кожени якета, обгърнати от гъст цигарен дим. Около тях се търкаляха десетина празни бутилки марсианско уиски. „Звездните Психари“ бяха много популярна банда през 2239 г. изпълняваща галактически прогресив метъл.