Звездни асове
- Автор: Христов Андрей
- Серия: Звездни асове #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Звездни асове». Краткое содержание книги:
— Гледай сега, при цялото ми уважение към адмирала, аз също се занимавах с това няколко години.
— Да, но…
— Шоуто ни има недостатъци и повечето хора са неопитни. Въпреки това, свършихме много добра работа!
— Мислиш ли?
— Ако избегнем големи гафове и си направим всичко както трябва, ще съм повече от доволна.
— Значи си уверена, че утре ще се справим?
— Не съм уверена…
— Но ти току-що каза…
— Казах, ако го направим както трябва, т.е. както го направихме сега на тренировките. Но винаги има риск да се получи гаф, особено когато хората са неопитни, както е при нас. Така че, не съм уверена на сто процента.
— Да, никога нищо не е сигурно… — въздъхна Алекс. Двамата се спряха, тъй като стигнаха до вратата на Габриела.
— Виж, не се сдухвай толкова. Според мен отдаваш твърде голямо значение на утрешното събитие. Дори нещо да се обърка, това е просто едно шоу. Ще имаме още много други.
— Но нали… ако Лао Ян не остане доволен…
— Е, чудо голямо! Няма да ни даде да ползваме името на стария му клуб. Ще си регистрираме клуба под друго име. Голяма работа!
— Да, така ще направим… — съгласи се Алекс. Въпреки всичко не споделяше спокойствието на Габриела. Изглежда за нея, не беше чак от такова значение какво ще реши Лао Ян. За Алекс обаче нещата не стояха така. „Инсиниум“ беше клубът на неговия баща и на цял куп герои от войната с аркусианците. Щеше да е невероятна чест и гордост, ако членуваше в същия този клуб.
Преди да си легне, усети, че има нужда да поговори с още един човек. Прецени, че няма да е уместно да звъни на Лао Ян, затова набра номера на единствения друг член на „Инсиниум“, когото познаваше — Юлиян Стаматов. Часовникът сочеше полунощ, но баща му обикновено работеше до късно, така че може би щеше да го открие буден. Реши да не звъни много настоятелно. Старфонът обаче почти веднага се вдигна. На дисплея видя баща си все още в униформа и в работния си кабинет.
— Здрасти Сашо, какво те води насам?
— Здравей, татко, нали си спомняш, че ти разказах за огнения клуб, дето го правим с моите приятели?
— Да, разбрах, че сте го кръстили „Инсиниум“, като стария ни клуб. Лао Ян ми каза.
— Значи знаеш, че утре имаме шоу за празника на „Перперикон“, което е нещо като изпит пред Лао Ян. Дали да ни даде името или не.
— Ами, знам. Даже, тъй като аз съм единственият друг член на „Инсиниум“, който е подръка, също ще присъствам на шоуто и заедно с Лао ще преценим.
За секунда настъпи сковано мълчание и Стаматов, побърза да добави:
— Но съм сигурен, че ще се справите!
— Това, което исках да те питам, татко, е… колко добри бяхте навремето? Според Лао Ян сте били страшно добри. Питам се дали ще е възможно да покрием критериите ви? Съвсем отскоро сме заедно като група?
— Виж Сашо… Това, което искаме да видим е, дали сте сериозни и дали наистина ще продължите „Инсиниум“ със същата отдаденост и страст, с каквато ние навремето!
— Разбирам… — отговори Алекс, но всъщност изобщо не разбираше. След като приключи разговора с баща си, се чувстваше още по-объркан. Беше се обадил, за да разбере какви точно ще се критериите, по които Лао Ян ще ги оценява. Това обаче изобщо не му стана ясно, вместо това се оказа, че и баща му ще е сред оценителите. Главата му пулсираше, сякаш ще се пръсне.
Глава 16 — „Инсиниум“
Настъпи сутринта на десети февруари. Алекс веднага забеляза промяната още с напускане на стаята си. Коридорите на кръстосвача „Перперикон“ бяха украсени с гирлянди и цветни балони. По озвучителната уредба в целия кораб свиреше празнична музика.
Занятията бяха отменени и реши да се разходи заедно със, Зак, Мегън и Габриела из централната зала на кораба, където имаше куп приятни изненади по повод празника. Мястото беше претъпкано от хора, обикалящи допълнителните сергии, на които се продаваха сувенирни фигурки на „Перперикон“ и цифрата двадесет и осем — символизираща годишнината на кораба.
Четиримата забелязаха едно новопоявило се павилионче за варена царевица. Отидоха да си вземат и докато плащаха царевиците, продавачът се обърна към тях и каза:
— Здравейте, как е? — всички ахнаха от изненада — едва сега забелязаха, че това всъщност е лейтенант Арвин Кант, облечен в нелепа жълта риза, червен гащеризон с щампована царевица и бяла шапка на главата.
— Лейтенант…
— Сър… — запелтечиха Алекс и Зак, докато Мегън и Габриела се подхилкваха.
— Да! И аз, като Габриела, съм наказан с триста часа обществено полезен труд, извън задълженията ми на пилот и в момента точно това правя — каза с усмивка Арвин. Изглежда искрено се забавляваше.