Отвъд зимата [bg]

Разстоянието от бара до апартамента на Ла Гарота беше кратко и първите пъти Ричард го измина в група. В три сутринта, когато от заведението изхвърляха последните клиенти, някои отиваха да спят пияни на плажа или да продължат купона в дома на някой от участниците. Апартаментът на Ла Гарота беше най-подходящ, защото беше на по-малко от пет преки. Няколко пъти Ричард се събуждаше с първите лъчи на зората на място, което за няколко секунди му се струваше непознато. Ставаше замаян и объркан, без да може да разпознае в бъркотията от тела проснатите и разкрачени на пода или по креслата мъже и жени.

В седем часа в една съботна сутрин той с изненада се събуди в леглото на Ла Гарота облечен и с обувки. Тя беше гола, с разтворени ръце и крака, с увиснала глава, зейнала уста и струйка засъхнала кръв по брадичката, очите й бяха затворени. Ричард нямаше представа какво се бе случило, нито защо беше там, предишните часове тънеха в пълен мрак и последното, което си спомняше, беше масата за покер сред облак от цигарен дим. Как се бе озовал в това легло, беше пълна загадка. Няколко пъти преди алкохолът му беше изигравал лоша шега, умът му спираше да работи, а тялото действаше машинално; вероятно съществуваха научен термин и причини за това състояние, мислеше си той. След една-две минути позна жената, ала не можа да намери обяснение за кръвта. Какво беше направил?

Страхувайки се от най-страшното, той я разтърси, взе да я вика, като не се сещаше за името й, докато най-сетне тя даде признаци на живот. Тогава той с облекчение пъхна главата си под крана със студена вода в мивката и стоя така, докато дъхът му секна и възвърна донякъде равновесието си. Излезе тичешком и си отиде у дома с чувството, че пробождания като с нож сякаш дълбаеха слепоочията му, усещаше се като пребит и с упорити киселини, изгарящи стомаха му. Скалъпи набързо някакво извинение за пред Анита — бил задържан от полицията заедно с други заради спречкване на улицата, прекарал нощта в участъка, не му позволили да предупреди вкъщи по телефона.