Отвъд зимата [bg]

— Катрин със сигурност го е познавала — добави Лусия. — Стояли са един срещу друг, може би са разговаряли. Жената не е очаквала изстрела, изражението й е предизвикателно, вижда се, че не е изпитвала страх.

Евелин, която беше успяла да излезе от вцепенението и почистваше следите от багажника в лексуса, ги извика.

— Вижте — каза и посочи пистолет на дъното на багажника.

— На Лерой ли е? — я попита Ричард и внимателно вдигна пистолета, хващайки го за дулото.

— Прилича на неговия.

Ричард влезе в къщата, като държеше оръжието с палец и показалец и го остави на единствената маса. Ако наистина изстрелът бе излязъл от този пистолет на Франк Лерой, върху плещите им падаше още една нежелана отговорност — да предадат ли, или да не предават пистолета в полицията, да прикрият ли виновника, или евентуално да хвърлят вина върху невинен?

— Какво ще правим с пистолета? — попита той Лусия, след като се събраха всички вътре в колибата.

— Според мен да го оставим в лексуса. За какво още повече да си усложняваме живота? Вече си имаме достатъчно проблеми.

— Това е най-важното доказателство срещу убиеца, не можем да го изхвърлим в езерото — възрази Ричард.

— Добре, ще видим. Засега най-важното е да се отървем от колата. Имаш ли сили за това, Ричард?

— Чувствам се много по-добре. Да побързаме, докато е светло, рано ще се стъмни.

Единствената пътека, която водеше към стръмната скала, беше почти невидима в бялата пяна, застлала света. Планът на Ричард беше да стигнат до езерото с двете коли, да бутнат лексуса от скалата и да се върнат с другата. При нормални условия краткото разстояние можеше да се измине пеш за двайсетина минути; снегът обаче пречеше, но същевременно предоставяше предимството, че след няколко часа следите щяха да бъдат заличени. Той реши, въоръжен с лопата, да кара лексуса отпред, а Лусия да го следва с другата кола. Тя възрази, че по-логично би било субаруто, което беше с повишена проходимост, да проправя пътя. „Послушай ме, знам какво правя“, настоя Ричард и спонтанно я целуна по връхчето на носа. Лусия нададе лек вик от изненада. Оставиха Евелин с кучето, като й дадоха указания да държи пердетата пуснати и да запали само една лампа при необходимост — колкото по-малко светлина, толкова по-добре. Ричард пресметна, че щяха да се върнат след по-малко от час, ако всичко вървеше гладко.